КНИГА НА ТОТ. КАРТИНА ТРЕТА

Царицата, Духът, Абсолютната неутралност.

На третия ден Първосвещеникът говори пред третата картина:

„Тази картина представя бога Хорус, Орела, Духа. Ти не виждаш тук познатата сред народа представа на мъжа с ястребова глава. Ти виждаш неговото същество, изразено чрез символи. Хорус е наречен синът на Озирис и Изида.

Картината се казва също Царица. Тя владее. Ти виждаш. Тя има скиптър в ръката и една корона, украсена със звезди на главата си. До нейните крака цъфтят цветя с най-богата пролетна украса. Тя владее върху земята – цветята показват това. Тя владее също и небесното пространство – Орелът и звездите на короната ни сочат това. Царицата обаче, която владее над всичко, е природата, всичко пронизващата сила. В духа на мисълта на пра-съществото се създаде всичко, както от мислите ни произхождат нашите думи и видими дела. Тук имаш божествения триъгълник: Озирис, мисъл – Изида, слово – Хорус, дух. Излизащият от лоното на Бога дух създава и задържа живота, според вечните закони.

Бъди изпълнен от него, бъди в хармония с него, тогава той ще те понесе върху орлови крила нагоре към твоята цел, към съвършенството.

Виж орела върху скалите, близо до царицата. Той е едно неизпълнено предсказание. Той още почива, но е готов да разпери своите мощни крила и с теб да полети нагоре към слънцето, ако му се довериш. Неговият девиз е нагоре, на високо, а не напред, както от мнозина е прието. Защото тяхното „напред“ е фактически едно „назад“ – защото вселената се развива нагоре в една мощна многоизвиваща се спирала, и всичко, което се противопоставя на закона „нагоре“, вече чрез този факт ще бъде разрушено.

Вселената се състои от два могъщи потока, които се докосват, кръстосват се и се съединяват, без да се смесват, без някога да загубят всеки своята особеност, без да изпускат своята цел от очите си. Те се казват потокът на духовете и вълна на живота. Потокът на духовете блика от сърцето на Божеството: единичните искри, човешките духове, трябва да потънат в материята, да се родят, за да я победят и да се развият чрез борба. В царството на мъртвите те се почистват от опетнения и се изкачват нагоре в царството на живота чисти, прояснени. Там остават те, докато отново бъдат привлечени, за да преобразят нови опитности в едно ново въплътяване в материята, да придобият по-голяма зрялост и чрез превъзмогване на трудностите да спечелят нови сили. Така се изкачват духовете нагоре и надолу, но винаги все по-високо нагоре в Божествената спирална линия. Колкото по-далеч стигнат, толкова повече светят те в любов и излъчват топлина, толкова повече изгаря егоистичното в тях; докато най-после стигнат горе, пламенно горящи от любов и се съединят с великия пра-огън. Това е великият скок.

Чрез слизането си надолу в материята, духовете не само ускоряват своето развитие, но те упражняват също едно облагородяващо, одухотворяващо влияние върху материята, с която те влизат в съприкосновение, а също така и върху материалните форми, от които те временно са приети. Но тези материални форми са продукти или по-добре казано, форми на правда на великата вълна на живота, която също така се развива към все по-съвършени форми на живота. 

Вълната на живота изтича едновременно и от лоното на Божеството, тя протича през пространството и времето. От етер и въздух, от водите и техните утайки, от безброй милиарди независими малки пра-единици строи тя в течение на много и много хиляди години чрез различни съединения, царството на минералите и металите. Бавно си пробива път животът през тази тежка материя, той образува в лоното на земята кристалите и оставя да се разпаднат от ветрове камъните на повърхността. Върху така разпадналите се камъни растат лишеи, към които се присъединяват папрати. Все повече камъни се разпадат от вятъра и все по-богато се развива растителното царство. Също така се развива животът на животните от низши форми към все по-високи. Вълната на живота преминава тогава през растителното царство и през това на животните, през това на хората и духовете, навсякъде съединявайки нови форми, винаги нагоре изкачваща се, докато пак се върне в лоното на Божеството. Тези две спирали – потокът на духовете и вълната на живота, които вървят една до друга, винаги докосвайки се, образуват еволюцията на Всемира.

Но има един, по-къс от естествения, стръмен път, по който по-бързо се стига до върха и това е пътят на Посвещението.

Ти можеш да достигаш върху все по-високо изкачващия се път. Ти можеш, също така, да вървиш и по-една по-стръмна, тясна, много трудна пътека и по-скоро да се изкатериш горе.

Има духове, които се тласкат към такова изкачване, които избират пътя на посвещението – това са избраните, които искат по-скоро да стигнат целта, за да могат после да помогнат на другите в издигането. Животът на такива избрани хора е изпълнен със страдания, трудности, неразбиране, както и с познание и радост. Но те искат издигане дори с тази цена.

Те търсят отговор на въпроса от къде идем ние и къде отиваме. За да го получат, те са готови да минат през изпитания и да ги издържат, както ти; те узряват по-рано от другите. И още през този живот, но особено след това, те достигат блаженство чрез любов и помагане, обучаване, служене, утешение, лекуване на другите хора.

Това е твоят път.“

Дословен препис: Мина Кирова