Г. О. М. ВТОРИ АРКАН

 

Висшите проявления на човека в земния му живот са интелектът и волята. Ако този бинер бъде неутрализиран в човека, то съществуванието му протича в благоприятни условия.

Връщаме се към тернера: дух – астрал – материя.

Човек се нуждае от здрав дух, здрав астросом и здраво тяло.

Менталната човешка монада сама по себе си е здрава като следствие от високия си произход, за който ще стане дума по-нататък. Необходимо е само тя да бъде активна в човека и тогава в неговия  живот ще му е осигурена съзнателност, която се отъждествява с наличието на духовни стремления.

Здравият астросом дава елемент, наречен душевна хармония (това е трети термин към бинера: съзнателност – власт). Тази хармония осигурява продуктивността на съвкупността от страсти в човека, а тази съвкупност е същото, което на прост език наричаме личност. Ако някой ни каже какво и как иска, неговият Аз ни става познат.

Здравото тяло осигурява правилното предаване на волевите импулси в човека; то уравновесява света на физическите потребности и внася в живота елемента реализационна власт.

Кое най-напред да изучаваме – тялото, астрала или духа?

С тялото и неговите функциите са заети други специалисти. Проявленията на духа, стремежите му не са чужди на замислящите се хора, както и на склонните да се занимават с философия. Нашата роля в тази минута е изучаване на астросома, а следователно и на астралния свят като среда, в която се намира. И така – ако първо трябва да се запитаме – какво е човекът като активна единица, то от това следва, че ни е нужна наука за втория (т. е. за астралния) план.

Изображението на втори аркан в еврейската азбука е (Beth); числовото му съответствие е 2.

Ако на първия знак бе даден йероглифа Човек, то към втория знак се отнася йероглифа устата на Човека.

Научното название на съответстващата картинка от таро – Gnosis (познание).

Окултистите често го наричат la Porte du Sanctuaire (фр., “портата на светилището” – бел. пр.).

Жаргонното му име – la Papesse (от френски – “Върховната жрица” – бел. пр.).

Картината на заден план изобразява две колони: дясната, червена на цвят, често увенчавана със знака на Слънцето, се нарича Jakin; лявата, синя на цвят (често и в черен) е увенчана с Луната и се нарича Bohaz. Отворът между колоните на масонски език се нарича средно пространство. На картината то е закрито със завеса. На преден план тържествено седи жена на кубичен престол. На главата й виждаме не знака от първи аркан, а роговете на Изида, между които се вижда пълната Луна. Лицето на фигурата е прикрито с полупрозрачен воал.

Самата фигура е увита в широка дреха и държи на коленете си свитък папирус (или книга), наполовина скривайки го с гънките на дрехата. На гърдите на жената има правоъгълен кръст с равни краища.

За заглавия на втори аркан в плановете на Архетипа, Човека и Природата служат термините: Divina Substantia (Божествена субстанция), Femina (жена), Natura naturata.

Заемаме се с втори аркан:

1. С числовото си значение той ни напомня за необходимостта от раздвояване на единицата, поляризирането й всеки път, когато тя иска да премине към процеса участие в живота.
2. Фигурата на знака Beth, както и двете колони на картината ясно насочват вниманието към метода, господстващ в изводите на Окултната Наука.

Говоря за великия метод на аналогията, чиято формула в латинския превод на текста от Изумрудените скрижали на Хермес звучи така: quod est inferius est sicut quod est superius et quod est superius est sicut quod est inferius ad perpetranda miracula rei unius, а на български – това, което е долу, е подобно (аналогично, а не равно) на това, което е горе, а това, което е горе, е подобно на това, което е долу за по-голямото развитие на чудесата на единното нещо”.

Това методологическо указание, заедно с картината от предверието на Светилището е достатъчно, за да обоснове наименованието Gnosis, дадено на аркана.

Забележете, че връхната част от знака Beth е само подобна на долната и че дясната колона е само подобна на лявата, а не е тъждествена с нея.

3. Рогата указват принципа на бинера.

Ще кажете, че и колоните са бинери. Да, но между колоните седи жена, т. е. имаме пак индивид и точно тя е длъжна да неутрализира този бинер. Жената е символ на пасивността, още повече – седящата жена. Тази поза намеква за очаквателното, съзерцателно, възприемчиво настроение – който иска да се учи, е длъжен да владее това настроение.

Обектите на научното изследване са достъпни само за проницателния ум – те са прикрити с полупрозрачен воал. Резултатите от научните проучвания и атрибутите на самите обекти в тези проучвания са зарегистрирани от учените в книгите и от самата природа в нейната жива книга, но запознаването с тези резултати е възможно само под гънките на плаща, който ни изолира от светската суета, условностите и други външни влияния.

Йероглифът на аркана – човешка уста – представлява сам по себе си убежище, нещо, в което можеш да се приютиш, като дом или храм, подготвен за науката.

Посоченото по-горе указание за закона за аналогията се прилага по подобен, но не равнопоставен начин.

4. Следва да се изучи в детайли самата идея за бинера на мъжкото и женското начала.

В първи аркан над главата на фигурата бе унитарния (единния) знак , във втори аркан имаме вече рога – по-материализиран елемент.

Майката е по-материална от бащата. Пасивното винаги е по-плътно от активното. Тънкият, деликатен елемент на активността опложда по-кондензирания пасивен елемент. Но последният трябва да бъде реализиран по мярка на първия: длъжен е да му подхожда.

Каква е целта на съществуването на тези елементи? Тя е актът на оплождане. Тук той е символизиран от кръста върху гърдите на жената. Вертикалната част на кръста е фалос, хоризонталната - cteis.

Този слънчев кръст е съвършено равнозначен на т. нар. Stauros в гностичния символизъм (чертеж 3),

Чертеж 3

или на lingam в индуския символизъм (чертеж 4).

Чертеж 4

Другата конфигурация на тези начала (по-философска, както по-нататък ще видим) е дадена от десети аркан от тарото (знак Jod ) като мъжко начало и от пети (знак He ) , като женско начало.

Нашият втори аркан принадлежи на женското начало. Луната, фигурираща на аркана, ни показва принципа на майчинството (Луната е световната майка).

Астрологично арканът принадлежи именно на Луната.

И така, втори аркан довежда до идеята за бинера и при това ясно насочва към неговата продуктивност.

Да разгледаме в общ вид основните фази на тази продуктивност.

Да вземем от механиката две равни и взаимно противоположни по посока сили и да ги приложим към една материална точка. С това ще обусловим равновесието на тази точка. Тази груба схема на бинера ни напомня, че голяма част от проявленията става възможна само при наличие на противодействие на тези проявления и без такова противодействие схемата е напълно непродуктивна.

Струва ли си да се проповядва добродетел в общество на абсолютно добродетелни хора?  Има ли смисъл да се дразни някого, у когото не се предизвиква и най-малка реакция? Възможно ли е да се опреш на предмет, изплъзващ се от ръцете без ни най-малко съпротивление? Ето тази схема имайте в предвид всеки път, когато ви се наложи да осъществите равновесие, т. е. modus vivendi (от лат. „начин на живот“, бел. пр.) в която и да е област.

Точката, която разграничава положителната област на бинера от отрицателната и която я уравновесява, може да се премества с течение на времето, но идеята за мигновено равновесие се осъществява именно по нашата схема. Актът или поведението, неутрализиращо великия бинер на добро и зло може след известно време да попадне в областта на доброто или в областта на злото и в този нов момент бинерът се неутрализира със съвсем друг акт или поведение. В един момент добро е просто да не се нанася вреда на човека, а след 5 минути ще почувстваме, че съвестта ни задължава да окажем на същия този човек определено голямо благодеяние.

Точката се е преместила, но принципът на неутрализация не е променен.

Но да преминем към другата фаза от приложението на бинера. Можем да я наречем динамична, ако условно преди това сме нарекли първата статична.

Отново прилагам груба математическа схема. Същите сили, паралелни и равни една на друга, са приложени в противоположни посоки върху две различни точки на твърдо тяло. Сигурно ще кажете – да, тази двойка сили предизвиква у вас представата за въртеливо движение. На мен ми е нужна точно тази представа; даже повече – бих желал схема на вихрово движение (tourbillon – фр. турбулентност, турбуленция; бел. пр.).

Къде искате да си представим това движение? – Искам да мислите за астралните вълни, възмутени със силата на въображението, оживено от волята, именно във формата на тези турбуленции, разпространяващи се подобно на смерч и растящи по същите тези закони. Не е нужно да се обсъжда тайната на образуването на тези смерчове в общ вид, но е възможно да се даде лек намек за един отделен случай, в който човек инстинктивно създава тези вихри и ясно вижда тяхната реализационна сила с посредничеството на индивидуализираните коагулати на материята, предизвикани от вихрите. Това занятие е свързано с въпроса за неутрализация на бинера живот – смърт.

Ние засегнахме друг посветителски бинер: дух – материя, неутрализиран от астрала, като втори план. Поради това е уместно тук да дадем общо описание на познанието на този план, което на първо време ще се ограничи със запознаване с неговите обитатели. Изобщо, това запознанство може да стане или индуктивно чрез свързване с упоменатите обитатели и регистрация на резултатите от отношенията с тях, или дедуктивно, изхождайки от определенията за астралния план. За вашата степен на окултно развитие е достъпен само вторият начин.

Да го приложим.

По определение астралният план е съседен на менталния и физическия. Следователно, в него трябва да има отпечатъци, отражения на тези елементи от плановете, които са най-близко до неговата област.

Много кондензираните и типично групирани колективности от идеи имат отражение в астралния план – т. нар. астроидеи, т. е. идеи, които вече са се “вмъкнали” във форма. Тези идеи биват уловени от метафизиците и други учени в моментите им на работа с ментален характер, когато иде реч за избор на форма за вече предпочетени идеи.

Често една и съща астроидея се улавя от различни учени в близки един на друг подпланове и тогава виждаме едновременно възникване на две или повече системи, много сходни, но не и тъждествени по форма. Напомняме за пораждането на инфинитезималното смятане (смятане с безкрайно малки, “инфинитезимални” числа – бел. пр.), от една страна по Лайбниц (диференциално смятане), а от друга – по Нютон (става дума за метода на флукция, известен още като метод на Нютон, алгоритъм на Нютон – итеративен метод за намиране на приблизителни стойности на корените на реална функция, бел. пр.)

Реализираните на физически план действия и явления посредством тънките (висши) подпланове на физическия план са отразени в астралния план като в огледало, при което тези отражения се фиксират здраво в астралния план, давайки т. нар. астрални клишета на събитията от физическия план. Астралната област не е подчинена на тесните закони на триизмерното пространство и времето от едно измерение. Там вие намирате клишета не само за минали, но и за бъдещи събития. Ще кажете, че бъдещите събития са в някаква зависимост от волевите импулси на свободните индивидуалности.

Ще ви отговоря: 1) – да така е, но всяко наше желание, всяка мярка, предприета от вас на физически план изменя частично клишето на бъдещите събития и може дори да ги изтрие; 2) колкото по-нависоко е този астрален подплан, от който вземате клишето на бъдещото събитие, толкова по-малко се изменя въпросното клише и по-добре предсказва бъдещото събитие. Тук е великата тайна – тайната за свободната воля, тъждествена с тайната на производството на астрални турбуленции в най-общ вид; оттук и чувството за мъглявост и привидно противоречие в изложението на този пункт.

Ако астроидеите се изнамират от учените, то за астралните клишета е нужно въображението на ясновидците, гадателите и предсказателите от всеки вид. Тези клишета им се разкриват в транс, по време на сън и други подобни състояния с преобладаване на астралната дейност в човешката същност.

Най-лесно се набиват на очи клишета за някакви аномалии или събития от голям мащаб. От тук и възможността да се видят клишетата на големи престъпления, катастрофи, а също и на важни събития от грандиозно значение за света, даже в бодро състояние при наличие на достатъчна сензитивност у субекта.

Нека човек да е почувствал глупаво желание, облечено в достатъчно типична форма. Той не е пристъпил към реализация на това желание на физически план; само е нарисувал астралната картина на глупавото намерение. С това е породил същност (коагулирайки астрала като се е възползвал от великия закон за индивидуализация на коагулатите).

Породената същност няма физическо тяло, но има астросом – типично изразен, а също и подобие на ментална монада – идеята на глупавото желание. Такава същност по свойството на своята монада може да действа и да влияе само в съответствие със същата идея.

Върху кого се простира влиянието й? – Най-вече върху неговия творец, върху художника, нарисувал астралната картина на нещо глупаво.

Тази същност или ларва го подбужда да не забравя глупавото желание, да повтаря волевия си импулс и така да захранва самата ларва. Тя може да подейства и на друг човек, склонен да пожелае същите неща в сходна форма. Ето защо казват, че ларвата на такъв човек е засмукала някой друг.

Как да се избавим от тези ларви – свои или чужди? Препоръчват се три начина: 1) съзнателно волево усилие под формата на желание да не се подчиняваш на ларвата, да я победиш, да я отстраниш от себе си, да постъпиш като художника, който презрително гледа порнографията на своето произведение; 2) да съсредоточиш мисълта и въображението си върху друг предмет или друго желание.

Усиленото общуване с този втори обект ни лишава от възможността за връзка с първия. Молитвата е най-желателната форма за приложение на втория способ.

Всъщност, строго погледнато всяка молитва е акт на съсредоточаване, както и обратното – всеки акт на съсредоточаване може да се определи като молитва към Бога, към самия себе си, или даже към дявола, в зависимост от характера на съсредоточаване.

Под дявол тук разбираме изкривената до крайна степен картина на схемата на Висшите Начала, които с неправилни отражения и пречупвания са довели до синтеза на всички анархии.

Този метод на съсредоточаване може да се уподоби на прием на слабително за отвръщане от вредно влияещата картина, за да се съзерцава друга, по-добра.

Трети начин – прилагане на реализационна власт, опираща се на физическия план – унищожаване на ларвите с магически меч, т. е. с метално острие, закрепено на изолирана ръкохватка (от дърво, ебонит и т. н.) или отделено от ръката на опериращия с изолираща ръкавица (от коприна, вълна, кожа).

Действието на магическия меч се базира на това, че астралните турбуленции изменят характера си в близост до метално острие толкова рязко, че попадането му в ганглийния възел на астросома на ларвата обуславя пълния й разпад.

Ларвите в този случай трябва да се търсят в т. нар. аура (атмосфера от астрални еманации) на поразения от ларвата субект, която като че ли обкръжава неговото тяло. Този начин е подобен на другия с унищожаването на картина чрез пълното разрушаване на платното, на която е нарисувана.

Представете си, че един разумен, способен на съсредоточаване човек обмисля добра идея, обличайки я в определена форма. Той намира единомишленици, уговаря се с тях относно формите на идеите и по този начин се създава колектив от хора, мислещи за общата идея в обща форма. Тези хора като че ли очертават с молив контурите на една и съща фигура, като удебеляват тези контури и правейки ги по-забелязващи се. Общата идея на тези хора се облича в астросом, наречен егрегор на колективността.

Този егрегор, както всеки астросом, подхранва, възстановява и подбужда към активност и самосъхранение физическото тяло на колектива, т. е. съвкупността от физическите ресурси на членовете, които (ресурси) се прилагат в областта на реализация на колективните идеи. Например егрегорът на благотворителното дружество ще пробужда в членовете си желание за пожертвователност и работа, ще способства за увеличаване контингента на самите членове, за замяната на излезлите с нови и т. н. Егрегорите на колективността са враждебни помежду си на физическия план и се борят помежду си и в астралния план.

Ако на физически план враговете на колектива разрушават физическите тела на членовете му, астросомите на последните усилват егрегора в астралния план.

По този повод да си припомним гоненията от юдеи и езичници на адептите от християнския епископален егрегор, завършили с победа на последните.

По-подробни сведения за егрегорите и техния живот има в 11-ти аркан.

Човек е приключил с физическото си съществувание в една от инкарнациите си. Тялото му се разпада. По неизменните закони на природата всички елементи на това тяло, чак до жизнената сила на кръвта и даже енергията на нервните проявления, с по-голяма или по-малка постепенност бавно се натрупват в разпореждане на природата и се преработват за други формации. Човекът остава в състава на духовната монада и астросома. Най-ниският от плановете, в който може да еволюира, е астралният. Нарича се елементарий. За него са възможни проявления на физически план, но те са обусловени от медиумните способности на определени субекти, от които той заимства за определено време елементи от низшите, преходни подпланове на астралния план и от висшите по-тънки елементи на физическия план. За облекчаване на този процес на заимстване са нужни още или временната пасивност на медиума, или единичната воля на мага, или колективната воля на магическата верига (на сеансите), или разпоредителната, направляваща власт на какъвто и да е егрегор, или още нещо от този род. Но всичко това носи елемент на случайност. Нормалният живот на елементария протича в съзерцаване на астрални клишета и в общуване с астрални същности. Това са негови другари по наука, по страдание в областта на самоосъждане, в подготовка за по-нататъшни инкарнации.

В числото на временни срещи в астралния план много интересни за елементария са тези с екстериоризираните астросоми на живи хора.

За живия човек е възможна силна произволна или не концентрация на дейността му в сферата на астралните проявления. В това състояние физическата дейност на човека се свежда до крайния минимум. Нужно е да се каже, че астросомът не само формира тялото на човек в утробата на майката, не само управлява неговото развитие, но и поддържа формата му, ръководи клетъчните обменни процеси, поправя повредите, а когато дойде време за разпад на тялото, управлява и този процес. Елементарият на първо време е зает с процеса на разрушаване на материалното си тяло и на неговия фантом с нервни флуиди. С една дума – астросомът е и Брама, и Шива, и Вишну на материалното тяло.

Дейността на астросома по отношение на физическото тяло е особено интензивна по време на сън, когато духът почти не се ползва от услугите на астросома като предавателна станция и за астросома е време за справяне с черната работа, т. е. с въпросите с храненето, оздравяването и др. Ако по тези въпроси на астросома е зададена само малка работа, напр. организмът се намира в състояние на летаргия, каталепсия, т. нар. транс и т. н., то астросомът е почти свободен и може да се прояви достатъчно енергично спрямо външни предмети, към функции на чуждо тяло (лечение на друг човек с екстериоризация на своето астрално тяло към него); може и запасен с флуидна енергия на някой медиум или дори взета от собственото физическо тяло да прояви себе си на далечно разстояние с механични явления (почукване, преместване на предмети, докосване), със светлинни ефекти (поява на фигурата на самия човек на място, отдалечено от местонахождението на физическото му тяло) и други подобни.

Ето това проявление на астралната енергия на човек – надалеч от физическото му тяло, се нарича излизане в астрално тяло или екстериоризация на астрала.

Случва се безсъзнателно при лица, които са силно поразени от афекта на страх, мъка и др. (нали афектите се отнасят към астралните дейности) или при лица, потънали в определени типове сънища – летаргия или каталепсия.

Същото състояние маговете и чародеите съзнателно предизвикват у себе си, когато им е необходимо да проявят дейността си на разстояние. Но у всеки Йод има собствено . И състоянието на проявление на енергията на разстояние е съпроводено с наличие на перцепция (възприятие) на разстояние в съответните подпланове на астрала. Те се екстериоризират, за да видят астрално клише от земното битие; за да разберат астроидея; за да решат труден теоретичен въпрос; за да се запознаят експериментално с това, което аз ви излагам теоретично.

В това време духът (mens) на човека не работи особено силно, дейността му е раздвоена. От една страна, той съпровожда астралното тяло, снабдява го с волеви импулси за странстването му; от друга страна, има известно участие на духа (mens) в охранителната служба на физическото тяло, подложено на ред големи опасности при екстериоризацията на астросома, за които ще говорим по-нататък. Тази охранителна служба гарантира до известна степен връщането на астросома във физическото тяло в случай на крайна опасност.

Относно ролята на астралното тяло на човек е интересно да отбележим две обстоятелства: първо – отсъствието (т. е. т. нар. състояние на екстериоризация) на астралното тяло в същия момент, когато на физическото се нанася увреждане, е благоприятен фактор за изправяне на това увреждане в бъдеще и даже за сферата на болковите усещания. Ако, подлагайки се на убождане, раняване и др. вие успеете поне частично да се екстериоризирате, то нанесеното поражение няма да се предаде в достатъчна степен на турбулентната система на астрала ви и последният, връщайки се в тялото ви, ще се справи с всичко толкова по-добре, колкото по-малко е бил засегнат от гибелните влияния. Този тезис намира приложение в практиката на факирите, които пробождат различни части от тялото си и бързо ги заздравяват с енергичната дейност на завърналия се астросом.

Второ – ако, напротив, турбулентната система на астросома е с причинена вреда (например от магически меч) по времето, когато същия този астросом се е екстериоризирал, т. е. ползвал е в малка степен физическото тяло като опорна точка, то това увреждане е опасно за астралното тяло в сферата на низшите му проявления и следователно в частност и в процеса на опазване и поддръжка на физическото тяло. Ако в екстериоризирания астросом е увреден поне второстепенен ганглиен възел, то при връщане на астросома във физическото тяло въпросното увреждане ще предизвика образуване на рани в тези части на физическото тяло, които са охранявали дейността на системата на този възел. Колкото по-нисък е подплана, в който сте се екстериоризирали, толкова по-чувствително е увреждането.

Остава да кажем няколко думи за елементалите, които в учебниците обикновено са отнесени към обитателите на астралния план. Това не са астрални същности.

Елементалите имат ментална монада, насочена към специална инволютивна дейност; астросом, оформящ тази дейност, и физическо тяло, невидимо в обикновени условия поради самата еднородност на строежа му с тази среда, в която елементалите оперират. Елементалите управляват химически и физически явления, много физиологични процеси и т. н.

Ако тялото им е преобладаващо газообразно, ги наричат силфи. Ако е течно – ундини. Aко е твърдо – гноми. Ако тялото им е още по-тънко и по строеж прилича на това, което наричаме световен ефир, то това са саламандри.

Има същества, притежаващи само ментална монада и астрално тяло и опериращи инволютивно в астралната среда подобно на елементалите, които действат в стихиите. На тези същности е дадено названието Spiritus directores на астрала. Има и чисто ментални същества, заети с инволюционните процеси, и тяхното име е Ангели.

Превод от руски: Мина Кирова