На втория ден Първосвещеникът
продължи:
„В първата картина ти видя
своя произход и твоята цел; това, което ти ще трябва да станеш. На въпросите:
от къде идваме ние, къде отиваме, ти получи отговор, в общи черти, главно в
първата картина.
Днес виждаш ти втората
картина: Изида – Божествената майка. Едното се разцепи и създаде две. Към мъжкото
се присъедини женското, или от мъжкото се отдели женското.
Картината се казва жрица. Тя ти
показва каква е първата крачка по пътя, на който ти стъпи вече. Ти виждаш една
царствена жена да седи в едно кресло пред една завеса, с два ключа в лявата си
ръка и един свитък книжа в другата.
Тя ти казва: искаш ли да знаеш
какво има зад завесата, да опознаеш световете, които са още невидими за твоите
очи, искаш ли да учиш и да развиваш намиращите се още в сънно състояние у тебе
способности – трябва да четеш в книгите, и преди всичко в книгата на Тот.
Тогава,
когато времето за това дойде, с двата ключа, които аз държа в ръцете си, ще ти
отворя портите към двете царства и ти ще можеш още преди смъртта си да отидеш в
мястото на мъките и наказанието, както и там, където владее блаженството и
вечната радост. Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва, понеже
всичките наши дела са посев, а нашите преживявания – жътва. Ти сам ще се убедиш
в това, че всичко видимо е само израз на невидимото, че неговото начало е в
невидимото.
Тъй както този храм отначало
е съществувал в творческата фантазия на строителя, а след това бе построен,
така също светът е съществувал отначало в духа на твореца, преди той да го
направи материал чрез подухване на своите уста.
Върви и учи.
Задръж съдържанието на
свещената книга в себе си и дай място на нови и дълбоки мисли в твоето
същество.“
Дословен препис: Мина Кирова

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.