Г. О. М. ПЪРВИ АРКАН

Най-важните фактори в живота на интелигентния човек са степента на осъзнатост на живота и степента на реализационна власт, дадена на този човек.

Стремежът към т. нар. “посвещение” представлява упражняване на единия или на другия елемент, а най-често – и на двата.

Посвещението се базира на т. нар. “аркани” или тайни.

Тук е уместно да се изясни разликата в значението на трите термина: secretum, arcanum, mysterium.

Secretum – когато няколко души по свое усмотрение или други житейски съображения се договарят да скрият познание от другите.

Arcanum - това е тайна, необходима за разбирането на определена група факти, закони или принципи; тайна, която не можеш да заобиколиш в случай, че има потребност от такова познание; тайна, достъпна за ума, който е достатъчно любознателен в областта на подобни познания. В широк смисъл този термин обхваща всички научни положения, определящи кръга на някоя практическа дейност.

Misterium – това е стройна система от аркани и тайни, синтезирана от определена школа като база за съзерцанието на света и мерило за нейната дейност.

Засега ни е нужен вторият термин – Arcanum.

Арканът може да се изкаже, да се запише на обикновен език или да се символизира.

Древните посветителски центрове са избирали третия вид за предаване на арканите – записвали са ги като символи.

Различаваме 3 вида символизъм:

1. символизъм на цветовете, присъщ главно на посвещението при черната раса;

2. символизъм на геометричните фигури и картини, типичен за червената раса;

3. символизъм на числата, характерен за бялата раса.

До нас е стигнал грандиозен паметник на символизма от египетските школи, в който са свързани и трите типа символно представяне.

Това е колода от карти, 78 на брой (22+56) с цветни изображения, интерпретиращи т. нар. 22 мажорни и 56 минорни аркана. Всяка карта, така или иначе, е свързана и с определено числово представяне. Както гласи преданието, тези изображения са били на стените на подземна галерия, в която неофитът попадал чак след цял ред от изпитания.

Тази колода е най-известна под името “циганско таро”. И така, под таро ще разбираме схемата на метафизичното съзерцание на света от древните посветени. Може да се възрази, че всеки народ има своя схема на съзерцание на света, а именно – езикът на този народ. И ако въпросният народ има писменост, то елементите на езика са представени чрез неговата азбука.

При този паралел нашето таро се явява като азбука на посветените. Общата схема на картините е схема на езика в тази азбука; детайлите в картините и цветните им оттенъци са коментарите към тези знаци. Ще свържем 22-те мажорни аркана на тарото с йероглифите на азбуката, която сега условно се нарича еврейска.

На знаците на тази азбука се приписват определени числови значения и в реда, в който ще ги разглеждаме, няма да забравяме за девиза на Бялата Раса “всичко е числа, мерки и теглилки”.

Пристъпваме към разглеждането на самите аркани:

Аркан = 1 (Унитарност – Единство, единен).

Име на знака – Aleph

Йероглиф, съответстващ на знака – Човек.

Обръщайки внимание на структурата на символа, ние виждаме в него намек за троичност под формата на две части, споени от трета.

На съответната карта от тарото е изобразен стоящ мъж, държащ в дясната си, вдигната нагоре ръка жезъл; с лявата мъжът сочи към земята, като по този начин фигурата напомня на символа aleph. Над главата му е начертан знак ; главата е увенчана със златен обръч; кръстът му е опасан със златен пояс. Пред него има маса с кубическа форма. На негово разположение освен жезъла в ръката са още три предмета, които са на масата – чаша, меч и паричка. По този начин, освен намека за троичност (корпусът на човека, неутрализиращ противоположно разположените ръце), картината “говори” за още 4 тайнствени предмета.

Отлагайки разглеждането им, пристъпваме към разтълкуване на двойнственото положение на ръцете.

Във всички области на познанието се срещат т. нар. “бинери” или “бинарии”, т.е. съвкупност от две полярно противоположни области. В метафизиката се говори за “есенция” и “субстанция” на изучаваните обекти, противопоставяни един на друг.

Науката борави с принципи, на които противопоставя факти. Към нейните области се отнасят широко използваните бинарни термини: дух и материя.

Замисляйки се за практическата част на живота, ние се срещаме с бинерите:

живот – смърт;

съзнателност – реализационна власт;

добро – зло.

Отделните случаи в различни области на знанието ни дават цяла поредица бинери, като:

светлина – сянка,

топлина – хлад.

В повечето от тези отделни случаи с лекота се забелязва възможността за т. нар. неутрализация на бинерите, т.е. пораждане на трети (или среден) термин, който дава прехода от един краен към друг и по този начин установява тройствена скала, за стъпала на която служат самите термини. В тази фаза те са само степени на едно и също представяне. И, следователно, тук двата термина с помощта на третия се сливат в единство, наречено тернер.

Между светлината и сянката се намира полусянката, и по скалата се получава степен на осветяване или, ако предпочитате, степен на затъмнение; между топлото и студеното са средните температури; между високите и ниските тонове са средните; антагонизмът на половете в лицето на мъжа и жената се неутрализира с раждането на дете, и всички тези 3 елемента се сливат в единството на семейството и т.н.

Обръщаме внимание на факта, че неутрализиращият среден термин се държи като че ли двойствено в конструкцията – свойствата му са сродни на тези от полярните термини.

Не всички бинери се неутрализират еднакво лесно.

Във философията бинерът “есенция – субстанция” задоволително се неутрализира с понятието натура, но опитайте да неутрализирате бинерите:

дух – материя;

живот – смърт;

добро – зло;

съзнателност – реализационна власт.

Тази задача не изглежда особено лека. Ние ще определим посвещението като умение за неутрализация само на изброените бинери. Областите, които те обхващат, спадат към т. нар. Велики Мистерии.

Малките Мистерии обхващат цикъл от знания, включен в това, което днес наричаме общообразователни предмети. Неутрализацията на бинера “дух – материя” е предмет на т. нар. теоретично посвещение. Останалите три велики бинера са предмет на практическото посвещение.

Сега сме наясно към какво се стремим и можем да отбележим общите идеи, свързани с изложението за тройствеността на степените по унитарната (единната) скала.

Освен скаларността на тернерите, ще отбележим и йерархичното начало, царящо в тези конструкции. Върховната степен като най-висша в йерархията, но еднородна по същността си с останалите, просто се отразява в тях, намалявайки своята интензивност. Излиза, че властта на подчинения се отличава от тази на началника само по сферата на компетенция, но не и по характера й. От това следва, че общият началник на няколко подчинени, заети с различни по същество дела, е длъжен да синтезира в себе си компетенцията на тези различни специалности.

Ще отбележим и идеята за непрекъснатост при преходите от степен към степен.

Насочихме вниманието си към 3 такива, но в повечето от изброените примери преходът от степен към степен е плавен, непрекъснат процес.

От разгледаните унитарни тернери следва възможността за техния двояк генезис. Може да се изходи от крайните термини, както вече направихме, и да се извлече средния. Такъв генезис ще определим като общ тип за обичайния тернер.

Символично го изобразяваме с фигурата от чертеж 1.

Чертеж 1

"+" символично съответства на положителния полюс, т.е. на това начало на бинера, което считаме за експанзивно (мъжко).

"–" ще означава атрактивния (женски) полюс на бинера.

С буква n сме обозначили средния (неутрален, андрогенен = двуполов) термин.

Няма забрана в многото примери да изходим от средния термин и по разлагането на съставните му части да определим полюсите.

Неутралното електричество чрез процеса триене на повърхностите се разлага на “+” електричество и “–“ електричество; никой не ни забранява да разглеждаме полусянката като сенчесто пространство, отчасти осветено от източник на светлина; детето, от една страна, проявява за нас атрактивни свойства – в своя растеж и хранене привлича към себе си ред елементи, от друга страна, то открива активността, експанзията, простираща се към откритите от него обекти – в него са съединени и двете свойства, които могат мислено да се разделят.

Тогава получаваме друг тип тернер, който ще наречем тернер на Великия Аркан.

Схемата му е на чертеж 2.

Чертеж 2

На този етап – достатъчно за идеите. Ще кажем няколко думи за метода на получаването им.

По неволя в днешното разглеждане ползвахме аналогии и изглежда стигнахме до т. нар. символизъм. Но каква е символизъм? – Да, същият този метод на аналогията, приложен в частен случай.

Харесва ми следният тернер: светлина – полусянка – сянка.

Под неговите елементи записвам няколко други тернера като под крайните елементи от първия ред са няколко не неутрализирани бинера, например така:

светлина – полусянка – сянка;

висш регистър – среден регистър – низш регистър;

есенция – натура – субстанция;

дух – — – материя;

живот – — – смърт.

Ако сравнявам всички редове с първия, то символизирам елементите от всички редове с елементите от първи ред; тогава може би в някой от редовете съм неутрализирал крайните полюси, само защото към това ме е подтикнал първия ред. В такъв случай това е пример за реализационната сила на символа в метафизично-логическия свят.

Ако в 4-ти ред не съм успял все още да неутрализирам духа и материята, то реализационната сила на символа тук все още не е разкрита, а се е получила само възможност за условно сравнение: “ако уподобите духа на светлина, а материята – на сянка, тогава терминът, който търся, съответства на полусянката. И това не е зле!“

Но да се върнем към беглото изучаване на нашата картинка, т.е. към първи мажорен аркан.

На нея е изобразен човек – индивидуум. Следователно, имаме аркан на единството едновременно с аркан на индивидуалността. Ако сте съединили няколко обекта в едно, то тази група живее индивидуален живот.

Клетката живее; група клетки се съединява в орган и органът живее своя индивидуален живот; органите се групират в организми, също така живеещи индивидуален живот; всички органични царства на планетата (в това число и минералното) определят индивидуума на самата планета и тя живее; група планети образуват система и т.н. до безкрайност.

Няма нужда клетката да се счита за свободна и да се бори за себе си с другите клетки, игнорирайки живота на органа и организма, за да счита за важна само обстановката на нейния мъничък живот; няма нужда академичният учен, уподобявайки се на тази клетка, да бъде непочтителен към Земята и Слънчевата система, отказвайки да функционира за тях в личния си живот и да смята, че те всъщност са мъртва обстановка, в която протича неговата полезна дейност; няма нужда и от това Земята да гледа презрително на неговия живот, както и той на живота на своите обновяващи се клетки.

Първи Аркан ни разкрива, че тези индивидуализации съществуват, че не само група атоми в името на живота се е индивидуализирала в молекула, но дори и изкуствено създадена група от хора, съединени в колегия, по същия начин се индивидуализират и живеят колегиален живот, отнасяйки се презрително към незначителните интереси на всеки участник.

Най-добре тази универсална идея е формулирана от Христос в текста: “там, където двама или трима са събрани в Моето име, там съм Аз между тях” (от Матей, гл. 18, стих 20). Извън Логоса няма реализиран живот, следователно “в Моето име” означава “в името на живота”.

Връщайки се към картината, обръщаме внимание на това, че на нея е изобразен именно мъж, при това стоящ, т. е. в поза на активен елемент – това ще ни послужи за заглавие на първи аркан. Езотериците го наричат "Magus", а на разговорен език - "Le bateleur" (панаирен фокусник). За нас това е активният индивидуум.

Ако у вас живее потребността да установите т. нар. Теософски тернер на основните единици, т. е. ако признавате във Вселената трите елемента – Архетип, Човек и Природа, вие ще дадете на аркана следното тройно заглавие:

1.    Активната част на Архетипа – Divina Essentia;

2.    Активният полюс на Човечеството – Мъжът – Vir;

3.    Активността на природата – в терминологията на Спиноза - Natura naturans.

В този кратък курс ще се занимаваме със значението на Човека за нашия аркан и ще се постараем накратко да охарактеризираме състава на тази индивидуалност в сферата на нейната активност.

В дейността на Човека най-често на очи се набива великия бинер

Дух – Материя.

Човекът духовно живее в света (или в плана) на идеите. От друга страна, той проявява себе си на физически, материален план, т. е. в областта, където възприятията се определят от показанията на органите на чувствата спрямо обектите, които ще наречем реализирани или материализирани обекти.

Първото ни усилие в областта на самопосвещението ще е опитът да неутрализираме споменатото бинарно представяне. Но кое може да свързва духа с материята, кое може да даде прехода от плана на идеите към плана на реализираните предмети?

На това ще отговорим: планът, в който Енергията определя Формата.

Ето схемите на нашия скаларен тернер:

Дух – Енергия – Материя;

Идеи – форми – реализирани предмети.

Този междинен план ще назовем Астрален, а крайните – Ментален и Физически.

Преходът от Ментален към Астрален план се извършва чрез процес на групиране, съпоставяне, сумиране, най-точно казано – с процес на прогресивна кондензация на идеите при наличието на гореспоменатия Велик Закон за индивидуализацията на колективността.

Към общата идея за многоъгълника присъединете идеята за равенство на линейните и ъгловите му елементи, обединете тези идеи и ще получите новата идея за правилен многоъгълник, по-кондензиран. Съпоставете тази идея с идеята на числото 4. У вас възниква представата за квадрат, която вече сте склонни да съотнесете към план Форма. По подобен начин става прехода от Астралния към Физическия план.

Закрепете на оста тенекиен диск. Краят му не драска по елмаза. Придайте на този диск бързо въртеливо движение, иначе казано – увеличете запаса му от кинетична енергия или натрупайте в него редица астрални свойства: той ще одраска елмаза.

Виждате, че с кондензацията на астрала вие сте изменили чисто физическо свойство – твърдостта на края на диска. Преходът е осъществен, макар и отчасти.

В една стая вие се съсредоточавате в желанието да предизвикате определено телодвижение у субект, намиращ се в друга стая. Това съсредоточаване се свежда към кондензация на идеите в образни представяния, т. е. във форма. Наблягайки с въображението върху тези форми, т. е. кондензирайки астрала, вие постигате реализация на замисления жест, т. е. на явлението, достъпно за органите на чувствата и затова отнасящи се към физическия план. Отново има осъществен преход.

Могат да ми възразят – в първия пример намиращия се в покой диск вече е придобил известна доза твърдост, т. е. физически свойства, и ние с кондензацията на астрала само сме увеличили тази твърдост; докато във втория пример магнетизаторът не само използва въображението си при кондензацията на астрала, но и се разпореждаше със своя дихателен процес по определени правила, а може би си е позволил един или друг жест на мигновено или даже продължително (ритмично или неритмично) движение на тялото. На това ще отговоря с алхимическия афоризъм:

За да правиш злато,

трябва да имаш злато.

Този закон е за повечето процеси, извършващи се в обстановка на реализирани обекти. Не ни се налага да раждаме Вселената за втори път, а и е неизвестно колко време би било необходимо за това. В ежедневието си най-често намираме опорна точка в готовите реализации. Като че ли се уподобяваме на човек, пускащ в наситен разтвор малки кристалчета с цел предизвикване на по-бърза обща кристализация на разтвора. Повечето магически операции са със същия характер умения при избора на референтни точки.

Що се отнася до механизма на коагулацията, неговото разбиране ни е отказано. Ние можем да използваме готова машина, с мощни и упорити усилия на интелекта и волята да се изкатерим по стълбата на избора на все по-опростени и надеждни машини, но тяхното създаване не е наше дело. Както по-нататък ще разберем, има особени същности, известни под имената Ангели (в пределите на менталния план), Spiritus Directores (на астрален план) и Елементали (на физически план). За всеки – неговото.

И така – в цялата Вселена и във всеки неин съставен елемент ще се опитваме да различаваме (макар и приблизително) областите на трите плана: ментален, астрален и физически, взаимно проникващи един в друг, но с възможност да се разгледат и поотделно. В съответствие с това, в Човека ще различаваме три съставни елемента: Mens или дух; Anima, т.е. душа или астрално тяло, или астросом; и накрая Corpus, т.е. физическо тяло.

Когато човек е зает с умствен труд, ние казваме, че Mens и Anima в него са по-действащи, отколкото Corpus. Когато в него преобладава животът на страстите, или работата с чистото въображение (активно или пасивно), отбелязваме Anima като самото движещо начало и т.н.

Ще приемем, че Mens на Човека, коагулирайки се, определя неговата Душа; че Душата, коагулирайки се и взимайки за опорна точка на физическия план материализираните (макар и тънко) елементи, доставени от родителите, е успяла да създаде за себе си физическо тяло, както за утробния, така и за външния живот; че тя поддържа функциите на това физическо тяло в тази форма, която е планирала, отстранявайки даже в съответствие с тази форма повредите на физическата си обвивка.

Да говорим за това, как Mens управлява функциите на Душата и как той се стреми да я поправя, на това място би било преждевременно.

Ето на какво исках да се спра с тази лекция.

Добавям само едно: никой не ви забранява да замените нашето грубо трипланово подразделение на Вселената и Човека с по-детайлно, в което тези планове се разпадат на подпланове. Ние скоро ще се принудим да го направим сами.

Превод от руски: Мина Кирова