КНИГА НА ТОТ. КАРТИНА ПЪРВА

ЧАСТ ВТОРА

ПОУЧЕНИЕТО

КАРТИНА ПЪРВА

Магът. Озирис. Абсолютната активност.

Мъдрецът,

или силата на проявената воля.

Евангелски изречения:

„Видимите работи траят временно; невидимите неща – вечно. Послужете си със земните богатства, за да създадете неизчерпаеми небесни съкровища.“

На следващия ден, малко преди изгрев слънце, дойде младият свещеник и заведе ученика в тъй добре познатата му зала с 22 картини. Скоро след това се яви също и Първосвещеникът, който според желания сериозен поздрав започна:

„Тези картини съдържат в символи нашето цяло знание. Каквото Божеството искаше да открие, каквото ние хората можем да схванем, се съдържа в тях.

Това, което ние наричаме мъртва картина, е съдържанието на 42 книги на смъртта на Бога на мъдростта – говорят ни за съществото на Бога, на хората и техните пътища, за света и неговото битие. Те ни дават вечните закони, върху които е създадено, устроено всяко изкуство, всяко знание, целият всемир. Те съдържат много повече, отколкото ти днес можеш да предполагаш. Ти също и в бъдещето ще прекараш много часове тук, за да черпиш от тези картини-символи знания, светлина. Друг път аз ще ти кажа повече за тайните изречения и разменните съотношения, които се съдържат между единичните картини. Днес искам да ти покажа нещо малко, което можеш да четеш за себе си от тази чудна книга. Твоето цяло развитие през всичките животи, през неизброими вечности, които ти в истинското отечество на духа прекарваш, ще намериш тук, понеже из скута на Божеството идваш ти и там ще се върнеш пак.

Мисълта е началото на вси неща. От мисълта на Божеството се създаде всичко.

Първата картина се казва Озирис.

Тя представя най-възвишения Бог, Безкрайния, Вечния, Неизговоримия, никога изцяло разбираемия. Това не е образ на Озирис, но тя открива всички символи на неговото същество.

Един мъж в облекло на маг, познаващ вечните закони и владеещият ги, един знаещ.

Държането на ръцете: той заповядва на небето и осъществява на земята. Така той е олицетворение на великото първоначално божество, на създателя, из когото всичко е произлязло и към когото всичко пак ще се върне; чиято ръка достига навсякъде; чието око вижда всичко; чието ухо чува всичко; който е всемогъщ и вездесъщ. Той е великият законодател. В своята мъдрост той е установил закони, които владеят и запазват сътвореното. Духове, хора, елементи, природни сили, всичко живущо и всичко умряло му е подвластно.

Пред него на масата са четири символа: един жезъл, една чаша, един кръст или меч и една монета. Те представляват много нещо. Днес ще ти кажа само, че те са символ на човешкото тяло, на човешкото общество. В жезъла виждаш главата, създаваща мислите; чашата означава получаващите и дишащи гърди; мечът, който променя съдбините на държавите сочи стомаха, който обработва приетата храна, а монетата сочи на половите органи, чрез които се създава една нова генерация.

В държавния организъм пък жезълът представлява творящите умствено: поетите, художниците, откривателите. В чашата ние виждаме пазителите: съдиите, учените, събирачите. В меча – претворителите – военните, чрез които животът на народите получава други форми. В монетата – създаващите, раждащите простия народ, които имат много деца и чрез които другите се допълват с останалите съсловия.

Озирис е велико едно, от което са произлезли безкрайни редици числа, той сам обаче не произлиза от никого.

От него си ти; твоят дух; в същината на твоята личност е една искра от пра-огъня, една капка от безкрайното море. И това бе неговата воля и разположение. Ти да поемеш пътя на живота – великия завой надолу и нагоре – докато се върнеш обратно при него; големият кръг – змията, която захапва опашката си.

Твоят дух, божествен по произхождение, е Бог. Той има всички качества на Божеството, както капката има качествата на великата водна маса, която обгръща земята. Но макар твоят дух да спи в теб, той трябва и ще стане владетел. Не тялото със своите нужди, не душата със своите желания и копнежи трябва да доминират в теб, а Божеството в тебе ще те направи Бог, защото има много богове. Но само един Бог има творец и пазител, а неговите деца споделят неговата природа, неговата същност. Това са знаещите. И така, чуй:

Хората са безсмъртни богове, а боговете бяха смъртни хора.

Това е целта, към която от днес нататък ще се стремиш. Отиди си с мир и ела утре пак.“

Дословен препис: Мина Кирова