Г. О. М. ТРЕТИ АРКАН

Знакът от азбуката, съответстващ на трети аркан е Ghimel = 3.

Йероглифът му е вземаща ръка, в смисъл на ръка, сгъната така, че да образува тесен канал, който може да се вмести нещо, каквото и да е. От идеята за тесния канал се преминава към идеята за влагалището, което служи за последен етап в процеса на раждане, а от това – към самата идея за раждане. Оттук идва и името на аркана по Ипостаса (“това което стои отдолу, което съставлява основата, което гарантира съществуването на нещата” – б. пр.) на теософския тернер: Divina Natura (лат. Божествена природа – б. пр.), Partus (лат. раждане – б. пр.), Generatio (лат. Поколение – б. пр.).

Идеята за възпроизводството е тясно свързана с елемента любов или, по-общо казано, с елемента на привлекателността (всемирното привличане, обичайната любов, милосърдието, универсалната любов са частни проявления на това общо начало).

Богинята на привлекателността се нарича Венера. Това обяснява едно от научните имена на аркана - Venus Urania (Венера във вселената - в астрономическия свят). Друго научно название е Physis - Природа. На жаргон е l'Imperatrice (итал. Императрицата – б. пр.).

Геометричният символ на трети аркан, който дава представа за тернера ще бъде възходящ или низходящ триъгълник, в зависимост от характера на тернера.

Картината изобразява жена, увенчана с дванадесет звезди, символизиращи 12-те знака на зодиака. Принципът на раждане във физическия план е тясно свързан с различните фази на получаване на слънчева енергия от Земята. Фазите се определят от положението на Слънцето в един или друг знак, и поради това самият зодиак в окултизма се явява намек за физическия план, за физическа характеристика.

Седящата жена е “облечена в Слънцето и се гърчи в мъките на раждането” (Откр. XII, 1-2). Въпросът за раждането разкрива значението на аркана, а Слънцето показва центъра на притегляне (планетарната любов) от нашата система и заедно с това играе роля на център на еманацията на живот, а следователно и на всяко възпроизводство.

В лявата ръка на жената има скиптър със знака на Венера . Излиза, че тя винаги властва с любов над това, което вече е родено и над това, което се ражда. Астрологическото съответствие на този аркан е точно влиянието на Венера.

Самият знак е синтез от два знака: , знакът на Слънцето – производителните еманации, и знакът „+“, означаващ, както по-късно ще узнаем, светът на стихиите или елементите, т.е. съвкупността от влиянието на средата. Излиза, че любовта обуславя победата на производителните еманации над затрудненията, създадени от околната среда.

В дясната ръка жената държи щит с изображение на орел, за да покаже, че принципът на възпроизводство е разпространен към най-високите сфери. На орела виси право-ъгълен кръст с равни краища, напомнящ, че процесът на раждане е естествено последствие от процеса на съвкупление между активното и пасивното начало (виж втори аркан).

Жената отново седи на кубически камък, укрепен на глобус (за това по-късно) и под крака си държи Луната, символизираща в случая материята на подлунния свят като най-ниска сфера на възпроизводството. Понякога се срещат изопачени фигури – с крила на жената вместо обличащото я Слънце. Тези крила намекват за възхода от Isis Terrestris (Исис Земната – б. пр.) към Isis Coelestis (Исис Небесната – б. пр.).

Какъв тезис потвърждава арканът?

Преди всичко дава гностичната формула: “нищо не се твори, а се ражда”, т.е. винаги има Jod , оплождащ He и с това определящ раждането на елемента (Vau е шести аркан) - имаме баща, майка, дете. Активното и пасивното, неутрализирани двуполово.

Покрай това, или по-добре казано във връзка с това, трети аркан провъзгласява закона на Тернера като общ и световен. И поради това ще е уместно към описанието на арка-на да присъединим примери от анализа на произволни типични тернери. В началото да намекнем за някои тернери от типа на низходящия триъгълник. Теософският тернер Архетип – Човек – Природа – поражда представа у нас за богословската схема на трите Ипостаса (или трите начала – б. пр.): Бог в Бога или Бог Отец; Бог, проявен в Човечеството или Бог Син; и Бог, проявяващ се в Природата – Бог Свети Дух.

Съобразно тази тройна скала на манифестацията на Единното Божество, в която средният термин неутрализира крайните (Човекът свързва Природата с Архетипа), ще си позволя да определя три типа търсене на Бога от душите: има души, търсещи Бог Отец по метафизичен път; души, търсещи Бог Син в сърцето си и групи от хора, които се обединяват в името на това търсене; има души, търсещи Бога чрез съзерцание на природата и помирение с нейните неизменни закони, това са търсачите на Светия Дух.

По-подробно за това ще научете в Тайните на Кабала.

Сега да разгледаме примера за тернера от типа Възходящ Триъгълник, т.е. от типа на тернерите от Великия аркан.

Същият този Тернер “Архетип – Човек – Природа” навежда към следващата постройка, ако е възможно термините му да се разберат в широк смисъл относно въпроса за хода на събитията във Вселената. Представете си Архетипа като нещо хармонично, двуполово, всезнаещо, вседоволно, при това надарено със способност за проявление на активност и в съответствие с това е в състояние да ограничава сферата на тази активност. Както се изразяват обикновено, Висшето Начало се раздвоява на активно и пасивно проявление, давайки така схемата на споменатия триъгълник.

Паралелно с това ще говорим за Човечеството като за единен организъм, чиито клетки ще са същности, назовавани на Земята хора, а на други планети може би с някое друго име. Признайте съществуването на такива клетки от този организъм в диференциран вид за всички космически тела – слънца, планети и т. н., и ще си създадете представа за Световния Човек, живеещ живот на колективна същност и имащ Воля съгласно Великия Закон на индивидуализацията.

Още говорите за Природата като резултат от групирането на всички елементи, както на индивидуализираните от вашето светосъзерцание, така и от неиндивидуализираните, и осмисляте тази съвкупност като динамизирана от основните схеми на закономерните проявления, т.е. от принципа на каузалността.

Тези два полюса – Човечество и Природа – ще бъдат манифестация на Архетипа: първият – активен, вторият – пасивен по схемата на нашия триъгълник (тук термините активен и пасивен имат относително, а не абсолютно значение).

Сега се заемаме с тернера, ясно подхождащ на същия тип тернер от Великия Аркан, а именно – “минало – настояще – бъдеще“. В крайна сметка, определяме настоящето като момент от позицията на своето местоположение спрямо това, което наричаме минало и бъдеще. Ако не определим момента, който сме нарекли “настояще”, не можем и да разграничим тези области. “Настояще” се еманира* (еманация – излъчване, което представя цялото многообразие и същност на нещо – б. пр.) от “минало” и “бъдеще”, като под минало се има предвид пасивната, инертна страна (не можеш да го промениш), а под бъдеще – активната страна.

Сближавайки нашите два тернера, ще кажем, че Архетипът по закона на аналогията владее настоящето, Човечеството аналогично принадлежи на бъдещето, а Природата базира своята манифестация по аналогия на миналото. Да отидем и по-далеч: Човечеството владее Бъдещето по правото на Човешка Свобода с помощта на инструмента, наречен Колективна Воля на Човечеството. Природата се базира на Миналото под формата на т. нар. Съдба, която има за инструмент Кармата (сляпа, неумолима и поради това инертна, сякаш относително пасивна).

Архетипът има свойствата на двуполието; това свойство се отразява по правото на Вседоволството и Висшата Хармония във великия световен Светилник, наречен Провидение. Провидението е съответствено на неутралното, на двуполовото и играе ролята на Светлината, озаряваща полетата на действие при другите два елемента.

Обръщам внимание на това, че в нашия език терминът “настояще” има две значения: едното по отношение на реалността на обекта, а другото – поставящо обекта в определен момент от времето.

Всеки метод на раждане, еманация на каквото и да било, е длъжен да бъде настоящ за раждащия, еманиращия, за да е реален в съответния за него план на жизнените проявления. Формулата на внушение трябва да се чете “Ти правиш нещо”, а не “ти ще правиш” или “ти си направил”.

Неоспоримият метафизичен или научен тезис също се формулира в настоящо време. Усещането, което ще охарактеризирате като минало или бъдеще, няма да бъде признато за реално. В най-добрия случай то може да бъде назовано с неясни термини като “рефлекс”, “халюцинация” и т.н.

Връщайки се към нашия тернер , ние ще утвърдим възгледа заедно с Fabre d'Olivet (Antoine Fabre d'Olivet (1767 – 1825) – френски писател, поет и композитор, чиито библейски и теософски познания са оказали въздействие върху много окултисти, между които и Елифас Леви – б. пр.), че световната история почива на този мистичен триъгълник (черт. 5).

Чертеж 5

{Провидение (неутрално) – Карма (отрицателно) – 

Воля на Човечеството (положително)}

Провидението озарява със светлината си Настоящето; Волята на човечеството се устремява към съзиданието на Бъдещето, но същевременно е ограничена в проявленията си от Кармата, която я приковава към Миналото. Ако Волята на човечеството се съединява, влиза в съюз с просветителското влияние на Провидението, тя става по-силна от Кармата; при такова взаимодействие историята на Човечеството носи еволюционен характер. Ако Човечеството си закрива очите за това влияние на Провидението и противоборства на Съдбата, то общият тезис за хода на неговата история не може да бъде изказан; всичко зависи от съотношението на силите между Волята и Кармата.

Ако Човечеството съзнателно чрез своята Воля се бори със Кармата, подкрепена от указанията на Провидението, то тази Воля ще бъде победена: нищо няма да излезе. Ако накрая Човечеството присъедини Волята си към влиянията на Кармата, неблагоприятно оценени от Провидението, то реализацията се оказва много мощна, много осезаема, но ходът на историята отдалечава света от принципа на Хармонията и ще се нуждае от последващи поправки по пътя на решението на Великата Задача за крайните цели от съществуванието на Вселената. Световната история при това взаимодействие е инволютивна.

Интересно е да се разгледа частното отражение на мистичния триъгълник на Fabre d'Olivet (Фабре дьоЛивет), управляващ хода на събитията в живота на душата на отделния човек в течение на определено нейно въплъщение (инкарнация).

Триъгълника ще приеме вида от чертеж 6.

Чертеж 6    

(Съвест – Карма – Воля)

Провидението в отделния човешки екземпляр има за представител т. нар. съвест, която е абсолютно неутрална, не подтиква и не задържа, а само осветява пътя, указвайки как да се неутрализира за настоящия момент бинера добро – зло.

Волята на човека определя бъдещите събития, но е ограничена при избора им с т. нар. карма. Тази карма е като общ формуляр за всички предишни инкарнации на душата на човека. Той се е родил за първи път в благоприятни за придобиване на мъдрост условия, както казват „с чиста карма“; сгрешил е; във втората инкарнация му предстои освен да придобие мъдрост и да изчисти кармата, което не протича без борба и страдания. Разбира се, при това второ раждане кармата го поставя в по-малко благоприятни условия на живот. Следващите инкарнации следват закона за алтернативата на утежняване и изправяне на кармата, докато тя се изчисти окончателно. Много утежнената карма, която не може да се изправи само със съзнателно усилие на волята, отчасти се изправя с елемента на страданието в съответната й инкарнация: страданията, на които човек е обречен кармично могат да бъдат толкова силни, че отчасти да изкупят кармата, даже в случай на пълна пасивност и съзнателна злонамереност на субекта в течение на инкарнацията.

Ето какви комбинации на върховете са възможни в тази частна схема на Мистичния Триъгълник:

1. Волята заедно със Съвестта против Кармата. Резултат – изчистване на Кармата.

2. Волята заедно с Кармата против Съвестта. Това е т. нар. егоистичен опортюнизъм. Резултат – видими успехи в живота при наличие на утежнение на Кармата.

3. Борба на Волята с Кармата без консултация със Съвестта. Резултатът не може да бъде формулиран в общ вид. Той зависи от съотношението на силите между Воля и Карма.

4. Волята срещу обединените Карма и Съвест. Резултат – неуспех в живота и утежнение на Кармата

Скаларните тернери, подобни на разгледаните в този аркан, т. е. представляващи ясна съвкупност от трите основни степени на едно и също проявление, ще наречем условно абсолютни тернери. Ще опитаме да уподобим на тях други тернери, за признаването на които трябва да се примирим с някои условности или иначе казано – да имаме особена точка на ракурса. Вторите тернери ще наречем аналогични, свързвайки всеки един от тях условно или символично с някой от абсолютните тернери.

Да дадем два примера за такива тернери. Първият заимстваме от природата, вторият – от ритуалния символизъм.

Да разгледаме ствола на човешкото тяло, разделяйки го на глава, гръден кош и коремна кухина. Свързваме аналогично главата с менталния план, най-вече защото проявленията на менталната работа във въплътения човек са свързани с функционирането на главния мозък. Гърдите ще свържем с представата за астралния план, защото при физическата тренировка на адептите централно място в астралната работа заемат дихателните упражнения. Коремът аналогично свързваме с физическия план, понеже функциите на преработващите храната органи природно са свързани с обновлението на клетките в тялото.

Ето ви аналогичен тернер. Можете да го прочетете в немного променена форма: дейността на главата управлява разпределението на нервните флуиди, дейността на гърдите – обновлението на кръвта с жизнена сила, дейността на корема – възстановяването на тъканите (или т. нар. циркулация на лимфата).

Искате да оправдаете практически вашата изкуствена конструкция? Разгледайте главата – аналогията на ментален план – и потърсете у нея три подплана на този план. Очите ще минат за представител на менталността в главата – по погледа повърхностно заключавате за разсъдъчната дейност на субекта; носът ще е представител на астралността в главата – по състоянието му често имате възможност за повърхностни заключения в областта на патологията на гръдната кухина; устата ще е представител на физическия план, посланик на коремната кухина, за разстройствата на чиито органи често съдите по устните, езика и т.н.

Това подразделяне начертава пътя към признаване на нашия тернер като не напълно произволен, а като естествено символен.

Сега ще дам пример за изкуствено символен тернер, който обяснява схемата на Парацелз на знаменития тризъбец на Парацелс (Tridens Paracelsi). Изображението му е на чертеж 7.

Зъбците са метални (желязо, калай или стомана), цилиндричната ръкохватка е дървена или ебонитова, т.е. във всички случаи – изолираща. Този прибор от практична гледна точка представлява магически меч с три остриета.

 

Чертеж 7. Тризъбец на Парацелс.

Да направим анализ на надписите на зъбците, на знаците, начертани около основите на зъбците и на златния надпис на ръкохватката. Започваме със зъбците.

На най-горния е гравирано Obito (подчини се, отстъпи, бъди послушен, внимавай); надписът очертава сферата на пасивните проявления на Човека в живота на физичен план (или по-скоро в трите плана при наличието на инкарнация на физичен).

На най-долния четем: Imo (по-грамотно би било Immo, което означава – срещу, въпреки, в смисъл – съпротивлявай се, прояви се активно).

Средният зъбец е с надпис Apdosel, който трябва да се разложи така: ap + do + sel.

Ap трябва да се замени с гръцката αρ, началните букви на думата αρχη (архе) = начало = висш елемент = mens (дух).

Сричката do трябва да се чете отдясно наляво - od; названието на положително поляризирания астрал. Следователно, това е астросомът в сферата на мъжкото проявление.

Sel (латинско sal) означава сол = ферментът на физичен план – символизира самия физичен план.

И така, трите зъбци с надписите си диктуват фразата: трисъставният активен Човек (mens/дух + anima/душа + corpus/тяло) е длъжен да балансира бинера на подчинение и съпротивление, длъжен е да лавира между тези методи. Тернерът очертава сферата на дейност на Човека.

Във втория тернер знаците , и са първите, подобни на рак, поставени вместо знака на Рака. Този зодиакален знак астрологично е от дома на Луната, чието планетно влияние е проводник за пасивното начало в пасивния най-горен зъбец.

Змията, имаща глава със знака на Юпитер, е символ на астралната турбуленция, с чийто авторитет (знакът на Юпитер) Човекът се осъществява в астралния свят.

Третият знак е разваления знак на зодиакалния Лъв, който служи за дом на активното Слънце, провеждащо своето влияние в най-ниския, активен зъбец.

Както виждаме, вторият тернер се отнася към областта на формите, проводници на влиянието на ръкохватката към зъбците.

Ръкохватката е украсена със златен надпис

P.P.P. VLIDOXFATO,

където тройното Р трябва да се обърне за получаването на тройния лингам – оплодяване на трите плана. V е латинското число пет – указание за пентаграма – символ на човешката Воля, LI са началните букви на думата libertate (свобода); VLI = пентаграматична свобода = свободата на човешката воля. DOX означава doxa (осведоменост), т.е. това, което ни дава елемента съвест. FATO означава Участ, Съдба, Карма. Значи ръкохватката ни говори за правото на Човек да опитва да се възпроизведе на трите плана и в силата на съществуването на това, което поставихме на върховете на Мистичния Триъгълник на Fabre d'Olivet.

Този тернер се отнася към сферата на менталния, даже метафизичен характер на нашите абсолютни права на трите плана.

Целият тризъбец ще символизира Човека изобщо в двата висши плана (ръкохватка, схема на астрологичните знаци) и ще го ограничи като Мъж на физичен план (средният зъбец съдържа намек за активност).

Практически, приборът служи като магически меч в ръката на мъжа, а в силно умален формат се използва в херметичната медицина при лечение на мъжката импотентност. Ето това е пример за системата на трите тернера в областта на символизма.

Превод от руски: Мина Кирова