КНИГА НА ТОТ. КАРТИНА ПЕТА

Учителят на Мистерията,

или познаването на доброто и злото

Буква Хе; число 5

Образ на двойното жизнено движение

(вдишване и издишване)

Евангелски изречения:

„Всяко нещо си има своята противоположност. Едното е противоположно на другото. Нищо не прави изключение.“

„Всичко е чисто за този, който е чист, но за онзи, който е нечист, всичко е нечисто.“

На петия ден Първосвещеникът започна така:

„Днес стоим пред картината, която носи моето име. Тя означава вяра, авторитет, устно поучение, съобщения, които се дават шепнешком. Ти виждаш Първосвещеника седящ пред завесата, като жрицата на картина 2. Това показва, че между двете картини има едно вътрешно съотношение. И това е така. И двете ти показват необходимостта да се получи обучение. Само обърни внимание на разликата: Книгата, която държи жрицата в ръката си, те съветва да събираш поучение и мъдрост от книгите. Върху тази картина не виждаш никаква книга в ръцете на Учителя, но неговата вдигната ръка показва нагоре, сочи към по-висши светове. Тя показва, следователно, нуждата от устни поучения, а именно от тези, които тези дни ти приемаш от мен. Това поучение не се състои само от обяснение на дълбокомислените, обхващащи в себе си целия свят, свещени слова, които ти тук виждаш, но също послания от тайнствени полезни познания, такива, които повдигат завесата на невидимия свят. Целта на преподаването се съдържа в двете картини (втора и пета) „Жрицата“ и „Първосвещеникът“. Същото ни казват завесата и двата ключа: отключването на двете големи царства след повдигането на завесата.

Отключването, познаването на тези царства се изисква и е полезно, защото ти, чрез опознаването на големия план ще станеш способен да влезеш във връзка с висшето същество и да вземеш творческо участие в развитието на вселената.

Има неща, които не по всяко време и не на всеки могат да се кажат, а само в определения час и на приготвения за това.“

Първосвещеникът се наведе и пошепна на ухото на ученика една дума от пет срички.

„Разбра ли?“

„Да.“

„Повтори ми думата шепнешком на ухото.“

Ученикът я повтори.

„Браво, сине мой, не забравяй думата, но не я изговаряй никога лекомислено, защото това би имало ужасни последици за тебе. Тя е начало на нещата, които ти досега не знаеше. Довечера и следващите четири вечери трябва след като си извършил вечерната медитация да си легнеш в леглото и да изговориш високо и ясно думата, която току-що получи от мен. 

Тази дума има божествени сили, тя извиква духа, който принадлежи на един по-висок свят от нашия и който е повикан от още по-достойни същества да ръководи твоето развитие. В течение на петте нощи той ще ти се явява.

Мисли върху ръководната нишка: знание – воля – смелост – мълчание. Но между картините има още една разлика.

Жрицата няма ученици. Тя казва на всички: „Четете в книгите и ще ви бъде отговорено.“

А Първосвещеникът има ученици пред себе си, които го слушат, които с вдигнати ръце го молят за поука.

Учениците са онези, които искат да учат, които се поставят при нозете на учителя – но техните молитви са различни.

Тук е показано, само чрез облеклото, разликата между бялата и черната магия. Тук се разделя пътят – белият ученик е човек, който мисли честно; той държи своята дясна ръка върху сърцето си. Неговите стремежи са чисти. Той иска да напредне. Неговият копнеж е божеството. Той иска да го познае. Той иска да може да вижда божествения план на световете, за да бъде сътрудник на Бога; той иска да помага, да служи, да бъде полезен.

Съвсем друг е ученикът в черно. Той също иска да учи, да знае, да може, но неговите стремежи са нечисти. Той търси познание и власт по егоистични причини. Ламтеж за пари и удоволствия на чувствата изпълва неговото сърце. Той иска знания само, за да се наслаждава.

Той ще падне и ще се провали поради своя егоизъм.

Но ти тръгни по пътя на светлината и любовта и отхвърли погубващия и страшен път на егоизма и тъмнината. А сега върви с мир.“

* * *

Целият ден мисли ученикът за идващата вечер. Постоянно повтаряше той мислено петосричната свещена дума. Слънцето залезе. Ученикът медитираше върху своята постелка. Но медитацията не му се отдаваше. Неговите мисли постоянно летяха към тайнствената дума. Най-после той завърши своята медитация. Легна по гръб (с протегнати крака и съвсем свободно). През прозореца грееше месецът в своята последна четвърт.

Знание, воля, смелост, мълчание.

Той изговори думата ясно, след което зачака. Неочаквано, из един път го връхлетя голям ужас, една физическа и духовна сковаваща уплаха. Той не виждаше нищо, но чувстваше нещо страшно, необикновено за него там – в близост до него. То остана така известно време, после изведнъж, както бе дошло, изчезна. Младият свещеник въздъхна дълбоко, повери се на покровителството на божеството и заспа.

Дословен препис: Мина Кирова