Г. О. М. ЧЕТВЪРТИ АРКАН

В нашата азбука за знак на четвърти аркан служи буквата (Daleth), с числово значение 4.

Йероглифът на аркана е гръд, откъдето лесно възникват идеите за кърмене, охраненост и в крайна сметка идеята за авторитета като резултат от кърменето, правеща обекта на хранене способен да оперира в съответната му среда. 

Самата картина на аркана изобразява мъж, увенчан с тристепенна тиара (на първо място, принципът на авторитета се разпространява на всичките три плана; на второ – този, който иска да е авторитет в дадена област, е длъжен да прониква във всичките три плана на тази област). В дясната ръка мъжът държи скиптър, завършващ или със знака на Венера () или със знака на Юпитер (). 

Първото се тълкува като необходимост от умението да се раждат завършени, индивидуализирани комплекси на същностите; второто просто набляга на астрологичното съответствие на аркана – планетата Юпитер и свързаната с названието й митологична представа. Желателно е положението на ръцете и рамената на фигурата да е такова, че да напомня възходящ триъгълник (това условие не е спазено в много карти на тарото). Десният крак е поставен спрямо левия така, че да се получи подобие на правоъгълен кръст.

Задната част на фигурата се опира на камък с кубична форма. На този камък лежи неподвижно изображение на орел, на шията на когото има украшение във формата на т. нар. “Кръст на Великия Йерофант” (чертеж 8).

                                                            

Чертеж 8 

Да се заемем с разтълкуването на тези символи.

Кубичният гладък (т. нар. равнообработен) камък е символ на всичко завършено, облечено в готова форма – авторитетът се проявява в изработените по-рано форми.

Всяка от стените на камъка е във формата на квадрат; ето защо квадратът е един от геометричните символи на аркана. 

Орелът, лежащ неподвижно на камъка, насочва към необходимостта от висок полет на мисълта за този, който иска да придаде на нещата завършена форма (той трябва да бъде инженер, а не техник на своите дела).

Тази идея е подкрепена от присъствието на кръста на Йерофанта в аркана.

Вертикалният ствол на кръста символизира канал, в долния край на който се излива влиянието на трите плана на Вселената, обозначени с фигурите на хоризонталните греди на кръста.

За да се завърши формата, за да се шлифова камъка, трябва не само изцяло да схванете идеята на обекта, но и да я пренесете през фазите на менталното, астралното и физическото й предназначение.

Остава да се разтълкува правоъгълния кръст, обозначен с фигурата на мъжките крака.

Този равностранен кръст ще бъде вторият геометричен символ на аркана, наречен (по примера на първия символ) Petra cubica (кубичен камък).

На жаргон името на аркана е l'Empereur (заради скиптъра и короната). 

За заглавие на аркана в областта на теософския тернер ще служат думите:

Forma (в плана на Архетипа).
Auctoritas (в плана на човека).
Adaptatio (в плана на природата). 

И така, заемаме се с интерпретацията на кватернера, изобразен чрез четирите страни на кръста. 

Този кватернер преди всичко ще тълкуваме като обща схема на всеки формално завършен динамичен процес във Вселената.

Гностично тези процеси се характеризират така:  активното (мъжкото, експанзивното) начало ( Jod) оплодява пасивното (женското, атрактивното) начало ( He); от този съюз се ражда неутралното (двуполовото, взело от върха и предало надолу) начало ( Vau). Щом тази схема е изпълнена, идва представата за семейството, т. е. за завършения цикъл на проявлението. Констатирането на факта за съществуванието на тази представа е като очертаването с някаква ограда, с някакъв контур на областта на вътрешния живот на това семейство с цел да се покаже, че във външния живот то оперира като самостоятелна съставна единица. 

Когато просто констатираме присъствието на завършения цикъл  , ние слагаме след трите букви четвърта - (He), която признава цикъла за изтекъл - образуваното семейство е завършено, оттук и обозначението му с пасивната буква (He) (направили са го, получило се  е). В тази форма кватернерът на елементарния цикъл ще бъде символизиран от Третото Велико Божие Име . 

На това име Кабала приписва невероятна сила при условие, че е правилно произнесено. 

Най-вероятно Първосвещенникът го е произнасял в особено тържествени случаи три пъти. Първият път го е чел буква по буква - Jod, He, Vau, He; вторият път – разделяйки на две части и четейки първата буква Jod (мъжко начало), а втората етимологично - Heva (женско начало); получавало се Jodheva или Jodhava; третият път цялата дума се е четяла етимологично. По всяка вероятност произношението й е било Jeve или Jave, но не и Jehovah, както са смятали някои автори от XVIII-ти век, базиращи се на условната пунктуация на еврейския текст, отнасяща се не към това име, а към друго, което го заменя при гръмовно четене. 

По този начин Първосвещеникът отначало е насочвал вниманието към пълната схема на елементарния цикъл, след това към двуполовостта на Човечеството и накрая към неговото единство и изобщо към Унитарния закон. 

За да не могат непросветени да чуят Свещеното Име, думите на Първосвещеника се заглушавали със звън на ударни музикални инструменти.

Цикълът  се разпределя по кръста на Кватернера съгласно чертеж 9, давайки една и съща дума при завъртане направо и обратно на кръговото движение (дясната посока е обозначена със стрелки). Обратното четене на третото име  (Chavaioth) се приема за символ на анархията (царството на дявола) и съответства на правото или на обратното кръгово движение около кръста на Кватернера, ако началото на това движение се съотнесе към един от краищата на хоризонталната греда на кръста вместо към връхния край на вертикалната греда.

                                                     

Чертеж 9

Да си представим сега , че съставната ни единица, нашето семейство, обозначена с втория знак от Свещеното име, активно въздейства на произволен елемент от външния свят, т. е. по-просто казано, че нашият елементарен цикъл със своя завършек обуславя началото на нов цикъл. Тогава символът вече не е подходящ за четвърти елемент; това с тайнствен, но закономерен процес минава в от следващия цикъл. Нашият кръст като че се е превъртял на 90 градуса; станало е т. нар. въртене на Кватернера в херметичен кръг.

Тук не е мястото за описание на същността на този процес. Ще се ограничим с констатацията на факта на прехода на второто в новия (Jod).

Този нов си подбира (формира) подходящото , оплодява го, ражда се (Vau); констатира се факта на съществуването на втория цикъл, очертан или със символа , ако този втори цикъл е заключителен, или със знак  , ако той преминава в активност; и т. н. до безкрайност.

Aко полученият ред от елементи на последователните циклични процеси се сравни с реда на естествените числа, то в последния ред всички, кратни на три, ще бъдат Vau; всички числа, сравними с единица по модул 3 - Jod; всички числа, сравними с двойка по модул 3 – първите He. Напр. 58-ми елемент от реда ще е , 62-и – , а 75-и – .

Ако редът завършваше с 58-ми елемент, щяхме да го наречем второ He. 

Примери за такива редове: първи елемент – баща, втори – майка, трети – дете, четвърти – влиянието на цялото семейство например върху друго избрано семейство, което ще бъде пети елемент; това влияние поражда общи интереси за двете семейства ( 6-и елемент), съединената от тези интереси група от двете семейства (7-ми елемент) въздейства на друга група от семейства (8-и елемент), създавайки солидарност между групите (9-и елемент).

Получаваме схемата на образуване на групите изобщо и на държавата в частност.

Друг пример: геният (1) оплодотворява професора (2); последният износва плода на гения и дава възможност да се образува двуполов практически деятел (3), който, от една страна, пасивно възприема храната, давана му от професора, а от друга, оперира активно във външния свят, съобразно възприетото учение и характеризира дейността на целия цикъл (4), на когото названието ще бъде или пасивна интелигенция (ако е ), или активна интелигенция, ако тя е от следващия цикъл и оплодотворява способната за култура среда (5).

Получи се схема от процеса на културтрегерството с изходна точка научната интуиция.

Същата схема можете да направите за културата с естетични начала на Човечеството.

Трети пример: Утрото (1) подготвя, планира грижите за деня (2), плодовете на дневната дейност се разкриват вечерта (3), която чрез тайнствен преход през нощта служи като изходна точка за плановете и приготовленията на следващото утро (4)…

Четвърти пример:  Пролетният посев (1), износен от летните условия (2), ражда есенната жътва (3), с посредничеството на зимния период, който определя запаса от активност (4) в началото на следващата пролет...

Прилагайки всичко това към схемата на въртене на Кватернера в кръг, ние имаме: преминаване на първата четвърт (1 – Jod), преминаване на втората четвърт (2 – първо He), преминаване на двете последни четвъртини (3 – Vau) и познание на центъра, т. е. разбиране на определението за окръжност, без което не може да сме уверени, че четвъртият елемент (второ He) при завъртане на кръста на 90 градуса действително попада на мястото на Йод-а в следващия цикъл.

Всеки цикъл от Посвещението се дели на три етапа по четвъртините на геометричната окръжност. 

В трите символични степени на правоверното етическо масонство Ashmol'я и Fludd'а елементът Jod представя степента на ученика.

На тази степен масонът полага всичките си усилия към точност в самопознанието, към осъзнаване на тъмата и етическото невежество, характеризиращи непосветения, и към самоусъвършенстване. 

Тази активна степен носи със себе си необходимост от тягостна, уморителна работа. Самият ритуал на посвещение като ученик изобилства от символични указания за заблудите, грешките и скучните, тежки изпитания. 

Елементът Не в това посвещение е степента на другаря (калфата – бел. прев.), очертаваща областта на промените, достъпни за масона, успешно преминал първата степен. 

Другарят бива запознат с дружеската среда, братското общуване с вече преминали тягостния етап на ученичеството съратници и с всички удобства на такова общуване.

Тук ритуалът символизира удоволствието от познанието изобщо, а в частност всички сладости от дружбата, взаимопомощта и покровителството на опитните учители. 

Елементът (Vau) е степента на Майстора, вече познал характера на живота в средите на масонството и сега задължен да усвои идеята за Смъртта и всички асоциации с нея. 

Ложата на Майсторите служи като синтетичен представител на цялото масонско семейство (второто Не, ако го разгледаме от гледна точка на нейната формация*, или новият Jod, ако отчетем влиянието й върху обществото). 

*Под формация се има предвид структурата на обществото, присъща на дадена степен на неговото развитие, която степен се определя от използваните средства за производство – б. пр.

За детайлното запознанство с етиологията на масонството препращам читателите към статията на Б. М. Прямин - Морозов (списание “Изида”, дек. 1910 г. и януари 1911 г.) “Очерк на етиологията и общата история на масонството”, накратко очертаващ догмата и ритуалния символизъм на степените Ученик, Другар и Майстор (във франкомасонството се говори за степените Чирак, Калфа и Майстор – бел. прев.), и към по-детайлния труд на Папюс “Генезис и развитие на масонските символи” ("Ce que doit savoir un maitre-macon" – фр. „Какво трябва да знае един майстор зидар“, б. пр.) в руски превод на Войцеховски, съдържащ освен анализ на Легендата за Хирам и кратка история на най-важните масонски течения във връзка с произхода на Шотландската Система с 33 степени.

Връщайки се към номерацията на елементите от динамичния цикъл, ще обърнем внимание на слушателите на възможността за разглеждане на деветорни цикли вместо на разглежданите досега троични.

Мястото на елемента в деветорния цикъл се определя с най-малкия му положителен остатък по модул 9. Така 58-ят елемент от реда ще бъде четвърти в своя деветорен цикъл, т. е. Йод-ът на второто семейство от този цикъл; 78-ят елемент ще бъде шести в своя деветорен цикъл или Vau на второто семейство от този цикъл.

Не трябва да се забравя, че тези резултати се получават най-бързо по известната аритметична теорема за събиране на цифрите от номерата на елементите:

5 + 8 = 13; 1 + 3 = 4.

7 + 8 = 15; 1 + 5 = 6.

Такова изчисление, наричано извличане на теософски корен от число, често ще ни трябва по-нататък.

За пълнота на изложението ще добавим, връщайки се към изчислението на троичните цикли, че ако се направи теософско събиране за произволен номер, т. е. сумиране на всички естествени числа до този номер включително, то ще се получават следните резултати: 

I), ако номерът е сравним с 0 (или, което е същото - с 3) по модул 3, теософската сума също е сравнима с 0 по модул 3.

Тернерът остава тернер.

II) Ако номерът е сравним с единица по модул 3, то теософската сума също е сравнима с единица по модул 3.

Унитарността си остава унитарност.

III) Ако номерът е сравнен с двойка по модул 3, то теософската му сума е сравнима с тройка (или, което е същото - с 0) по модул 3.

Бинарът след синтеза не остава такъв, а се неутрализира в тернер. 

Тези теореми не са трудни за доказване в общ вид, но ние ще се ограничим с привеждане на три частни примера:

I) 1 + 2 + ... + 5 + 6 =	7 x 6 ______ 2	= 21 = 3 (mod. 3)
II) 1 + 2 + ... + 16 =	17 x 16 _______ 2	= 136 = 10 = 1 (mod. 3)
III) 1 + 2 + ... + 20 =	21 x 20 ________ 2	= 210 = 3 (mod. 3)

6 е било Тернер, 16 – Монада,  а 20 – Бинер. 

След като разтълкувахме Кватернера като обща схема на елементарните динамични процеси, преминаваме към тълкуване на символа от правоъгълния кръст като схема на активни и пасивни проявления на Човека в астралната област.

Вертикалната страна на кръста, съединяваща буквите и , разделена в средата с точка на две области, от която на връхната () ще отдадем преимущество ( е по-активна от ). Връхната област ще бъде областта на положителните постъпки в човешката същност – област на доброто; долната част – областта на отрицателните постъпки – област на злото. 

Посветеният човек във всеки момент от живота е длъжен да различава тези области, т. е. да се държи в средата, в неутрална точка.

Това ще е познание за добро и зло в постъпките.

Преминавайки към хоризонталната страна на кръста, ние също ще я разделим на две области, съотнасяйки ги към сферата на пасивните възприятия на човека. 

Дясната област, принадлежаща на второто , може да се трансформира в и поради това, като по-активна, ще получи преимущество пред лявата и ще се счита за област на благоприятните възприятия.

Лявата област остава за частта на неблагоприятните възприятия. 

За посветения във всеки момент от живота е присъщо умението строго да разграничава тези две области, т. е. да познава неутралната точка. 

Резюмирайки казаното, можем да формулираме новото тълкувание на кръста по следния начин: Човекът, владеещ аркана на авторитета, е длъжен не само да отчита доброто и злото в постъпките си, но и да умее да използва както добрите, така и лошите външни влияния. Той в равна степен използва гнева и чувството на благодарност като стимул за активност; умилението и разочарованието като успокоителни средства и т. н.

Авторитетът на Човека е базиран на това, че последният стои в центъра на геометричния кръст, бивайки съпричастен към всичките му елементи и явявайки се стопанин на техните области.

От този анализ е лесно да преминем към традиционните аналогии на елементите в кватернера.

Свързваме елемента с това, което по традиция се нарича Въздух; първото  - със Земята, - с Водата , второто – с Огъня.

Тези четири термина при древните са носили името “Елементи на Кватернера”. Ще посочим най-вероятните им тълкувания в различните планове.

В метафизичен план въздух означава време, вода – пространство, земя – принципът на рутина, инертност на материята, огън – кинетичното състояние на материята.

Тук сме в областта на теоретичната механика.

В морален план въздухът показва необходимостта на всеки посветен да смее (oser – фр. смея) ; водата – необходимостта да знае (savoir – фр. зная); земята – задължението да мълчи (setaire – фр. мълча); огънят – умението да желае (vouloir – фр. искам). 

С тези обозначения е свързана представата на символните животни в кватернера: Орелът е смел, Човекът – знаещ, Телецът – мълчалив, Лъвът – пламенен в своите желания. 

Съвременните херметисти остроумно символизират тези четири представи със знаците:

                             

Чертеж 10

в които хоризонталните бразди съответстват на възприятието в даден момент, а вертикалните – на жаждата за активност.

Който смее, той заглушава в себе си съзнанието за опасност (тъмната хоризонтална бразда) и пробужда активността (светлата вертикална бразда).

Който е доволен от знанията си, той не се учи и не проявява активност (две тъмни бразди).

Който мълчи, той не проявява себе си (тъмната вертикална бразда), но приема всичко като сведения (светлата хоризонтална).

Който желае, той е активен и възприемчив – трябва да знаеш какво желаеш (и двете бразди са светли).

Спускайки се на физически план, ние тълкуваме тези елементи като четири състояния на веществата: земя – твърдо; вода – течно; въздух – газообразно; огън – радиално.

Сближавайки това обяснение с анализа на кватернера на постъпките и възприятията на човека, ние ясно ще разберем следната формулировка от тезисите на класиците на окултизма за т. нар. елементали: Човекът има тяло, съставено от всичките четири елемента; той е синтетичен; познава четирите страни на кръста.

Елементалите са подчинени на авторитета на уравновесения човек; те не познават доброто и злото; не са в центъра на кръста, а само живеят по неговите страни: силфите – във въздуха, ундините – във водата, гномите – в земята, саламандрите – в огъня.

Телата на всеки от тях са съставени от материала на тази стихия, която обитава; те се сливат със самите стихии, поради това не са видни с физическото зрение, не се чуват от физическия слух и т. н., докато не се проявят с медиумно заемане в началото на други стихии, тогава можете да комуникирате чрез физическите органи.

Тези елементали управляват детайлите на това, което наричаме физични и химични явления.

Сигурно не е излишно да се дадат кратки указания за разпределението на т. нар. алхимични елементи по термините от Кватернера . 

Терминът Въздух съответства в алхимията на универсалния разтворител Азот (има се предвид четвъртата субстанция Азот в алхимията, която НЕ съответства на химичния елемент от таблицата на Менделеев – бел. прев.), знакът му е троен кадуцей, увенчан с криле на орел:

 

На термина Вода съответства металогенния Меркурий, който се добива от живака. Знакът му е .

Азотът често бива наричан Меркурий на мъдреците или Меркурий на философите, но следва твърдо да се помни, че не може да бъде извлечен от металния Меркурий.

На термина Земя съответства елементът Сол. Знакът му е .

На термина Огън – елементът Сяра със знак .

Алхимичните Сяра и Сол не трябва да се смесват с обектите, носещи същите имена в обичайната химична употреба. В алхимията тези имена се отнасят към две атрибутивни начала на телата, които могат да се неутрализират или с металогенния Меркурий (в инволютивния процес), или с Меркурий на мъдреците (в еволютивния процес).

В нравствения херметизъм, съставящ астралната аналогия на Алхимията на физически план, на елемента Сол съответства настойчивостта в стремежа към самоусъвършенстване; на елемента Сяра – пламът на молитвата или друго съсредоточаване; на елемента металогенен Меркурий – осведомеността, а на елемента Азот – окултното начало на тънкия усет и естественото разбиране на условията на работа.

Нравственият херметизъм и физическата алхимия всъщност са частни примери на общата задача, известна под името Велико Правене и символизира 19-ти мажорен аркан.

Тази задача може да се формулира като процес на трансмутация от най-грубото състояние на определена среда в най-изтънченото й състояние без излизане от рамките на средата, т. е. без промяна в общата квалификация на обекта на трансмутация в плана, на който принадлежи.

И така, в алхимията Великото Правене се занимава с трансмутациите на неблагородните метали или даже, ако искате, на който и да е материален отпадък, в най-благородния метал – злато.

В нравствения херметизъм се задава целта да се превъзпита боклучавия, несъвършения в етично отношение човек в друго същество, без да се губи квалификацията на въплътена човешка същност, но притежаваща синтеза от еволютивни свойства на човешката душа. 

Разбира се, всяка трансмутация от този тип е основана на принципа на унитарната теория по отношение на средата, служеща като обект за трансмутация. 

Ако боклукът може да се превърне в злато, то е поради това, че всички тела от материалната природа представляват по себе си различен тип коагулант от единна, едносъставна материя. 

Ако глупавият човек може да се превърне в съвършен, то е поради това, че елементарния им състав е еднакъв, но порядъка на групиране на астралните им елементи варира до безкрайност. При съвършения човек наред е това, което е объркано при несъвършения.

Остава да се заемем с немаловажния въпрос за разпределенията на хоризонталните страни по елементи . 

Изток се отнася към (йод); Юг – към второто (хе); Запад – към елемента (вау) и Север – към първото (хе). 

Тази схема е базирана на денонощното движение на слънцето, което се извършва в посока, наречена от нас обратна.

Ако разпределим Свещените Животни така, както правихме досега: Орел – Изток – Въздух; Телец – Север – Земя; Човек – Запад – Вода; Лъв – Огън – Юг, то ще се получи огледално изображение на схемата, дадена в първа и десета глава от книгата на пророк Йезекиил.

Този т. нар. Кватернер на Йезекиил е много важен със своите приложения в операциите на призиви (дясно движение по кръга) и заклинания (обратно движение по кръга).

Друга схема, дадена от Апостол Йоан в четвърта глава на Апокалипсиса, дава друго изображение, отличаващо се от първото с разместване на два елемента.

В нея Телец – Земя са съотнесени към Запад, а Човек – Вода – към Север.Тази втора схема дава възможност да се установят особените, тайнствени термини на атрибутните квалификации “влажен – сух; топъл – хладен”, при което Въздухът се оказва влажен и топъл, Водата – влажна и хладна, Земята – хладна и суха, а Огънят – сух и топъл. 

Тези квалификации в момента се използват в астрологията и алхимията.

Кватернер на Йезекиил		Кватернер на Ап. Йоан  Чертеж 11 и 12

Превод от руски: Мина Кирова