Г. О. М. ПЕТИ АРКАН (1)

На пети аркан съответства буквата (He) от т. нар. еврейска азбука. Числовото значение на буквата е 5. Йероглифното съответствие – дихание.

 

Дишането в представите ни за всекидневния живот характеризира наличието на жизнени процеси в организма. Оттук е и тълкуването на живота, съгласно астрологическото съответствие на аркана – знакът на Овена () в зодиака. Пребиваването на Слънцето в знака на Овена определя първия пролетен месец, а пролетта е елементът Iod от годишния слънчев цикъл; това, което подготвя живота, първото дихание на живота. 

Незабавно ни поставят два въпроса: 

Първо: В схемата на динамичния процес съответстваше женското начало. Какво е общото между женското начало и живота? 

Второ: Защо втори аркан (Beth) се тълкува като женско начало и същото тълкуване се прилага към петия Аркан? Каква е разликата в оттенъците на този и другия аркан? 

На първия въпрос ще отговорим с неголяма екскурзия в областта на християнската теософия, както в по-новата (XVI, XVII и XVIII век.), така и в предшестващата я (XIV, XV в.). 

Ако всеки цикъл от динамичен тип може да служи като продължение на същия цикъл, Iod-ът на който е проявление на второто He от първия цикъл, то и обратното – Iod-ът на нашия първи цикъл е позволено да се счита за проявление на второто He от някой предшестващ цикъл. Намирането на елементи от този цикъл ще бъде възход във веригата на причинността и ще ни доведе до познание на нов Iod от по-висш порядък и до задаването на такъв въпрос за предпредходен цикъл.

 

Самият начален цикъл в реда от причинности или образно казано, Първото Семейство от типа на кватернера, разбира се, не може да се счита за абсолютно самостоятелно, т.е. което няма предшественици в реда от елементи на динамичните процеси. Наистина, Началото на всички начала не може да се нарече Iod, тъй като активният елемент е оживен от желанието, от потребността да оплодотворява, а Началото на всички начала трябва да притежава атрибута на Вседоволството. Това Начало е длъжно да бъде неутрално, андрогенно (двуполово – бел. прев.), заключващо в себе си всички елементи на тези динамични процеси, което е способно да породи. 

За да символизираме това начало, ще поставим точка над Iod, изписвайки схемата на Първия Кватернер от трансцеденталната област във вида .  

Точката ще ни напомня за Великото, Непостижимо, Безкрайно Еднородното, Идеално Светлото, Лъчезарно Начало Ain Soph (евр.), за Великата Нирвана (инд). 

Това Непостижимо Начало, което не може да бъде обект на логическа спекулация, се е проявяло чрез мъжкия елемент Iod – елемент оплодотворяващ, експанзивен, лъчезарен, на който може да се даде името Универсална Любов. 

Тази Универсална любов се самоограничила с Пасивност, Атрактивност, с Женското Начало със сенчест характер, т. нар. Restrictio (ограничение – бел. прев.), чието име е – Универсален Живот, и го оплодотворила. 

От съюза на тези Начала – Висшият Iod и Висшето He, се ражда елементът Vau от Първото Семейство. Името му е Логос. Първична еманация на този елемент ще е Второто He от Първото семейство и тя ще ни преведе в трансцеденталния свят на Olam ха Aziluth (или "the World of Emanation" – Светът на Еманацията – най-високият от четирите свята, в който съществува Кабалистичното дърво на живота – бел. прев.) от Второто семейство.

Ето защо Животът се оказа Женски елемент.

 

При абат Тритемий (1462-1516) в предадените му съвременни Розенкройцерски теории елементът Iod от Първото Семейство е наречен Свръх-Есенциален Огън, елементът He – Свръх-Есенциален Въздух, а Логосът – Свръх-Есенциална Светлина.

Както виждаме – въздухът и диханието се отъждествяват с женски елемент.

 

Лесно се забелязва, че Розенкройцерите са считали тази терминология за интерпретация на догмата за Християнската Троица, при която огънят е нейното Първо лице, Въздухът – Трето и Светлината – Второ.

 

Кабалистичният свят на Aziluth при Тритемий се появява под името Spiritus Mundi (Духът на Вселената). 

Изглежда, че приведената справка дава отговор на първия въпрос, и преминаваме към втория. 

Арканът Beth показва женското начало като нещо съществуващо под формата на съответствие на мъжкото начало; нещо, което подлежи на изучаване (Gnosis – познание); нещо, което е принципно необходимо в прогресията на арканите. 

Арканът He e вече форма, в която се облича арканът Beth. 

Няма по-конкретно от Beth.

Beth очертава сферата на женското начало. Не изпълва тази сфера с нещо формално съществуващо.

 

Изобщо, колкото по-голям е номерът, толкова по-конкретно е значението му.

 

Beth имаше за йероглиф уста. Не е диханието, излизащо от тази уста.

 

Давайки тези пояснения, преминаваме към аритметичния анализ на аркана.

5 = 1 + 4

или

5 = 4 + 1

5 = 3 + 2

или

5 = 2 + 3

Първите две разлагания на петицата ни дават заглавието на съдържанието на аркана в трите области на Теософския Тернер.

За Архетипа единицата означава Есенцията на Божеството, четворката – принципната необходимост от форма.   

                                                                                                    

Елементът Лъчезарност в Божествената есенция показва избор на положителен полюс при оценяването на формата на менталните проявления.

 

Формите, неизкривени от неправилно отражение и пречупване, ще станат синоними на доброто; формите на изкривяване – синоним на областта на злото. 

Арканът в плана на Архетипа ще интерпретира Дървото на познанието на доброто и злото, със съзнателно предпочитание на доброто пред злото.

Получава се заглавие – Magnetismus Universalis (лат. Универсално притегляне – бел. прев.) (Scientia Boni et Mali – фр. Наука за доброто и злото – бел. прев.).

В плана на човека единицата се интерпретира като Vir – активен, оплодотворяващ елемент, а четворката – като елементи, синтезът на които образува човешкото тяло, или като Auctoritas (лат. власт – бел. прев.) – тайната на етичното доминиране в центъра на кръста (Кватернера). И в този, и в друг случай, към четирите начала, намиращи се във външния свят, тайнствено се прибавя пето, което управлява техните трансмутации и дава възможност да се реализира Великото Правене. 

В алхимията петото начало се нарича Quintessentia (ефир – най-тънката пета стихия в алхимията, петият елемент – бел. прев.) Тази дума ще бъде и второто заглавие.

Заглавието на аркана в света на природата ще намерим, ако през външните прояви на четирите елемента на четвъртия аркан съумеем да видим елемента Natura Naturans (природа творяща сама себе си – бел. прев.) от първия аркан, сумиран с четвъртия. 

Този, който със съзерцателна дейност и дълбока медитация съзре единицата зад завесата на външната четворка, той ще постигне и истинската Религия, плод на Съзерцанието и Замислеността.

И поради това за заглавие на пети аркан в плана на Природата ще вземем термина Religio (лат. религия – бел. прев.).

Ако при разлагането на петицата на единица и четворка разбираме под четворка свят на елементите, а под единица – Висше съзнателно начало, то, както казахме, сумата 1 + 4 ще символизира Човека като покорител на елементите, като доминатор над импулсите на елементарната си натура.

Поставяйки четворката за първо събираемо, а единицата – за второ, ще получим обратното, т.е. формулата на импулсивния човек, изявите на когото са в зависимост от външните влияния върху физическата му природа.

Преминаваме към втората схема на разлагане на петицата на събираеми. 

5 = 3 + 2, т.е. пети аркан е съставен от висшето и средното начало на Великия Аркан на Магията – метафизическият тернер (3) и астралният бинер (2). От тази гледна точка арканът символизира проявлението на някоя същност в два по-висши плана, при преобладаващо метафизично разбиране над астралния механизъм.

Да оперират по такъв начин в двата плана могат същности от следните типове:

1. Белият маг във времето, в което е зает с работа на астрален план (макар и същевременно да се опира на физичен);

2. Елементарии от положителен тип (например, съвкупността от mens'а и душата на човек, в промеждутъка на две инкарнации, която се стреми към еволютивно съзерцание на клишето);

3. Егрегори от положителен тип (еволютивни);

4. Spiritus Directores, съставляващи висшата полиция на астрала и т.н.

Обратните разлагане 5 = 2 + 3, символизиращо затъмнение на абсолютната истина на тройнствения закон от миражите на лъжливи астрални клишета, движени от инволютивни tourbillons, ще съответстват на проявите на тъмни същности, каквито са:

1. Зает с астрална дейност черен маг;

2. Търсещ лъжливи клишета от отрицателен тип елементарий (например, съвкупността от mens'a и душата на човек, в промеждутъка на две инкарнации, заета с издирването на случаи за поредно въплъщаване не за изправяне на кармата, а за наслаждаване на изгубени физически блага и доволна от всякакви техни проявления в плана, макар и за сметка на медиумните ресурси);

3. Егрегори от отрицателен тип (инволютивни);

4. Ларви и т.н.

Разлагането на 3 + 2 и на 2 + 3 съответства на геометричния символ с огромно теоретично и реализационно значение – т. нар. пентаграма в право и обратно положение.

Права Пентаграма Чертеж 17

Обратна Пентаграма Чертеж 18

В правата пентаграма 3 + 2 е прието да се вписва фигурата на човек, главата, ръцете и краката на когото се разпределят в ъглите на пентаграмата; в обратната пентаграма 2 + 3 удобно се вписва главата на козел, наместваща по ъглите на пентаграмата рогата, ушите и брадата си. Този козел символизира дявола, бащата на лъжите, олицетворение на изкривени до неузнаваемост клишета на истинските проявления.

 

Скоро ще се върнем към пентаграмата, но преди това да си направим труда да изучим картинката на петия аркан.

 

Научното й наименование е Magister Arcanorum (Учител на арканите = Велик Йерофант); жаргонно име - Le Pape (фр. папата – бел. прев). 

Картината изобразява седящ мъж. Главата му е увенчана с рогата на Изида с пълна луна между тях. Над бинера на тези рога доминира тернерът Кръстът на Великия Йерофант (виж четвърти аркан), укрепен на края на жезъла. Жезълът на Йерофанта е в лявата ръка и е достатъчно висок, така че кръстът на върха му се намира значително по-високо от наклонената глава на Йерофанта.

Дясната ръка на Йерофанта е разпростряна над главите на двете склонени пред него фигури; на едни картини е жест на благославяне с най-важното име, а на други – знак на мълчание, т.е. във всеки случай е жест на изразена воля.

 

От двете фигури, покланящи се на Йерофанта, едната е светла (например червена), другата – тъмна. 

Йерофантът седи, както и жената от втори аркан, между колоните Jakin и Bohas, снабдени с традиционната завеса. 

И там, и тук бинерът на колоните е неутрализиран от личността, но в петия аркан с фигура на мъж: той седи (пасивност – възприятие на науката за бинерите), но той е мъж (активен – прилагащ тази наука в живота), и жестът му изразява воля.

Този елемент на просветена воля, на активна (т.е. не бездействаща) власт ще бъде основна характеристика на петия аркан и графичния му символ - пентаграмата. 

Тернерът Кръст на Йерофанта над бинера с рогата дава указание за правото положение на пентаграмата. 

Цялата обстановка намеква за Посвещение. Коленопреклонните фигури дават да се разбере, че „пентаграмата-маг тържествува заедно със Светлите сили и заставя да служат на своите добри цели и тъмните сили“, умело експлоатирайки временното им невежество и произтичащите от него слабости, и с благоразумното им приложение ги облекчава при толкова трудното за тях изкупление по-нататък.

Но в какво състояние трябва да бъде човек, за да може неговият астросом, оживен от mens'а, да изпълнява функциите на пентаграма, и как от подходящ материал да се създаде тази пентаграма?

На първия въпрос ни дава отговор кратък списък с изпитания, на които се подлагат търсещите Посвещение.

На втория може да се отговори с указание за общия план на физическата, астралната и ментална тренировки на мага (предмет на следващите две лекции). 

Посвещението бива два основни типа – бяло-магическо и черно-магическо според това какво е нужно да се създаде: човек, стремящ се към доброто заради самото добро с пренебрегване на собствените изгоди и неизгоди, или човек, който обича злото заради самото зло, даже в ущърб на себе си, в името на голия принцип на лъжата и тъмнина заради самата тъмнина.

Първият етап на изпитанията е еднакъв и в двете Посвещения. Той има за цел да изпита в неофита състава 1 + 4, т.е. умението да не се смущава от опасностите и изненадите, изходящи от елементите, да не бъде страхливец във физическия свят, да не губи главата си. Тук влизат традиционните изпитания с огън, през който трябва храбро да премине, без да се бои от изгаряния; с вода, преплуването на която не трябва да го затрудни, макар да е представена във формата на буен поток; с въздух, в който трябва да виси безстрашно без да изпитва световъртеж; и със земя, в недрата на която да проникне подобаващо без да се плаши, че ще бъде притиснат от мрачните сводове на подземието.

 

Вторият етап е отново еднакъв по заглавията и в двата типа Посвещение. Това са астралните изпитания със страх, страст и съвест. 

Неофитът се изпитва за страх от астрални клишета, плашещи го с уродливост или даже с агресивност, възприятието на които е облекчено от изкуствено създадена за момента сензитивност.

 

Второто изпитание – със страст – има за цел да определи може ли неофитът да обуздава в себе си сексуалното чувство даже при много благоприятни условия за неговото проявление, и обикновено се разпада на две части: 1) умение да се противопостави на наближаващата съблазън; и 2) умение да не използва победата, удържана със собствени усилия, над студенината на представителите от противоположния пол. 

Третото изпитание – със съвест – се заключава в определяне на умението [неофитът] да изпълни някакъв даден завет, някакво поръчение, да съхрани някаква тайна или просто да не измени на прието решение, въпреки грандиозните съблазни и пълната гаранция за безопасност.

Ако тези изпитания са еднакви по форма в двете школи – бяло-магическата и черно-магическата, то те не са еднакви по освещаване. Белият маг не трябва да се бои от страшните клишета, тъй като през техния свят ще му се наложи да си проправя път към по-светли начала, а на черния – понеже ще му се наложи да фамилиарничи с тези тъмни и уродливи проявления.

 

Белият маг трябва да постигне устойчивост на целомъдрието си, за да бъде уверен във възможността да не загине; черният трябва да разбере, че умението да се въздържа в определен момент дава житейски превес над тези, които не умеят.

 

Белият е нужно съвестно да се отнася към своите отговорности и приетите задължения в името на самоусъвършенстването и устойчивостта в служене на доброто. Черният трябва просто да разбере, че по определен план, който следва твърдо, ще натвори повече идейно зло, отколкото случайно, при представянето на удобни обстоятелства.

При черните магове понякога има и допълнително изпитание за привързаност към злото, което няма да описваме.

 

Сега да поговорим за изкуствената пентаграма, или Великият Знак на Микрокосмоса (Микрокосмос означава буквално свят в миниатюра; това название се прилага към човек, в когото, по закона на аналогиите, може да се види пълен синтез от съответствия на съставните елементи на външния свят – удължения свят или на гръцки – Макрокосмос).

 

Пентаграмата се отнася към т. нар. магически символи. Мимоходом споменахме за тях в началото на курса.

 

Ако определим две аналогични редици А, B, C, D, ..., и M, N, P, R. .., то М може да бъде символ на A, както и обратно, А да е символ на M; N да е символ на B и обратно, и т.н.

 

Както вече намекнахме, на ментален план символите имат реализационна власт, тъй като операциите на този план се свеждат до пораждането на идеи, където аналогията се явява мощен иновативен метод наравно с индукцията и дедукцията. Пример за това е алгебрата, където манипулирането на символите значително облекчава извеждането на идеи. За да се даде ясна представа за действието на символите върху астралните същности, ще припомним, че нашият емоционален, субективен свят често се преражда под влияние на формите, така или иначе асоцируеми с определени емоционални начала. Възглас, картина, предмет, асоциирани с емоцията на страха, често самостоятелно предизвикват такъв; страшният рев на абсолютно безсилно и невъоръжено същество може да уплаши врага му, който е чул същия възглас от устата на друг, отразил неговото нападение и т.н.

 

Наистина, емоционалният свят в цялост се отнася към астралната област; затова в нея са толкова важни символите, употребявани продължително от магическите школи, или въобще от представители на определени егрегори.

Който знае могъществото на символа на Кръста във връзката на християните със земята, той не би се изненадал, ако му кажат, че този знак оказва въздействие върху елементалите. За тях той е асоцииран с други емоционални представи, не като при християните; елементалите му напомнят за синтетичния строеж на човека и проявленията на външната му активност – напомнят му, че човекът е цар на елементите и с това ги укротява.

Както на земята в хода на цивилизацията и културата, едни или други асоциации губят своята обичайност и приложимост, така да се каже – издъхват или се видоизменят, така и в астралния свят символите като форми, асоциирани с определени емоции, са подложени на бавна, непрекъсната еволюция. Би било наивно да се мисли, че всички символи на древните египтяни са съхранили магическата си сила до наши дни и предизвикват неизменно едни и същи явления. Те не са издъхнали окончателно, но без техните видоизменения и допълнения няма да успеете да постигнете ефектите, които са ги обуславяли в древността.

Нали и фалангата на Филип Македонски не би изплашила сегашен стрелкови батальон, но, разбира се, би обърнала в бягство тълпа улични хулигани, въоръжени с ножове и боксове. 

Понякога символите се квалифицират като прости, т.е. като такива, които не е прието да се разлагат на съставни части. Такива са – точката, като символ на Единството; кръгът, като символ на Завършеност или Обединение; извинете, даже триъгълникът, като символ на тернер от определен тип и др.

 

Противоположно на това, съединението на няколко прости символа се нарича сложен символ.

Сричката ще бъде прост звуков символ. Няколко срички, произнесени подред, ще бъдат сложни символи.

Ако сложният графичен символ е синтез на простите символи, от които е съставен, т.е. ако последните стройно се сливат в асоциация на обединени емоционални представи, свързани аналогично със синтетична метафизическа формулировка, то такъв сложен символ се нарича пентакъл. 

В звуковия символизъм на пентакъла съответства съвкупност от срички, сливащи се в дума или даже в цяла фраза. 

Като пример за пентакъл ще ни послужи пентаграмата (това, разбира се, е синтез, защото я разложихме на 2 + 3 или на 1 + 4). 

На този пентакъл в ментален план съответства идеята за Свободната воля.

 

На физически план от носителите на тази Воля най-ярко се набива на очи реализираното тяло на човек, астросомът на когото е носител на пентаграмата, и за чийто mens е характерно да проявява воля.

Имахме още един добър пример за три пентакъла, съединени в един. Рисунката графически даде схема на Великия Аркан в края на миналата лекция. 

Срещаното изображението на Името също трябва да се счита за пентакъл от схемата на цикъла на динамическия процес.

В областта на звуковите проявления както простите, така и синтетичните формули се делят на два класа: клас mantram и клас setram.

Мантрични формули са тези, които са предназначени за въздействие върху астросома на същността, отличаващ се от самия оператор (даже и ако тази същност влиза в оператора като съставна част от колективния му АЗ).

 

Така например, формулата, предназначена за въздействие от човек върху друг човек или върху елементария или елементала и т.н., ще бъде mantram. Формулата, с която човек желае да въздейства върху собствения си черен дроб за регулиране на функциите му, ще носи същото име. 

Сетрамите, противоположно на мантрите, са предназначени за укрепване на астросома на самия оператор, за регулиране на функциите на цялата система от ганглийни възли на този астросом, играещи роля в процеса на манифестация на Волята от ментален план във физическата област. 

Тези сетрами, изразявайки се вулгарно, снабдяват оператора с апломб (самоувереност в държанието или при говорене – бел. прев.), необходим за успешното изпълнение ан магическата операция. 

Извинявайки се пред слушателите за направените отклонения от главната тема на днешната лекция, се връщаме на въпроса за пентаграма.

Ще отложим до седми аркан разговора за материалите, от които трябва да бъде реализирана пентаграмата, употребявана при операции, а също и сведенията за допълнителните знаци и символи, поставени в нея.

 

Но ние ще споменем едно обстоятелство, много важно и даващо преимущество на пентаграма пред останалите пентакли.

 

Необходимо е да се отбележи, че астралните същности (т.е. същностите на два плана) притежават само астрални органи, т.е. средства за опознаване на астросомите на тези обекти, с които влизат в контакт. 

Да познава физическото тяло на обекта (ако последният обладава такова) астралната същност може само временно, с помощта на т.нар. медиумно заемане на флуиди, т.е. заемообразно присвояване на жизнена сила и тънки материални начала от лица, наречени медиуми, или каквито и да е органични среди и секрети от организми, живеещи на трети план (сок на растения, слюнка, кръв, семе, мляко, пот и т.н.). В частни случаи заемът може да се прави в процеса на изпарение на вода, изгаряне на органични продукти (смола, сушени треви и т.н.).

В случая на медиумното заемане на флуиди астралната същност, така да се каже, изфабрикува за себе си физически органи за известно време и придобива (за известно време) способност да вижда, чува, мирише и т.н. по нашия начин.

По този начин, при отсъствие на медиумни начала, астралната същност не може да види например маса, а познава само астросома на масата, т.е. формалното начало, положено в основата на това съоръжение; не може да чува произнесените думи, а да познава само формалните начала на състава на фразите и т.н.

 

Тя, така да се каже, просто:

1. отчита количеството енергия, загубено за придаване на определена форма на масата, за произнасяне на спомената фраза и т.н.;

2. точно констатира всички преобразувания на енергията, произхождащи при споменатите процеси, реда и точната схема на тези преобразувания. 

Ето ги принципите на т. нар. чисто астрално зрение, което по-добре би било да се назове астрално възприятие.

 

Сега си представете астрална същност, взираща се във въплътен човек с чисто астрално зрение. Тя възприема определена схема на енергийни проявления.

Магията утвърждава, че тази схема е много сходна със схемата на астралното възприятие на енергийните проявления на пентаграмата, изготвена от седем метала, а последната малко се отличава от схемата на възприятие на пентаграма от чисто злато. 

Някои автори предлагат пентаграмата да се прояви с помощта на електрофорна машина под формата на това, което във физиката се нарича електрическа илюминация.

Ако се опрем на тази гледна точка, то излиза, че пентаграмата има предимството не само да създава асоциация с идеята за проявление на Свободната воля, но и с илюзията за присъствие на активен човек. 

Това е не само символ, но по-скоро прилича на плашило. 

Колкото по-активен е човек, колкото по-твърда е волята му, толкова по-близо към схемата на неговите проявления се приближава и схемата на ритуалното освещаване на пентаграмата от мага (т.е. подходящо магнетизиране на неговите флуиди).

 

Вследствие на това ще си позволим да наименуваме пентаграми всички същности, идващи в нас под категориите 3 + 2 и 2 + 3.

Ще говорим за астралната борба на двама човека или за астралната борба на човек с елементарий или егрегор, което е борба на две пентаграми. И между другото, накратко ще съобщим сведения, касаещи характера на предимствата на едната или другата страна в тази борба. 

Ако в астрала се борят две същности, то в борбата трябва да се отчитат преди всичко техните астрални сили (активност + възприемчивост). 

При равни астрални способности превес ще има тази страна, която има по-твърда опорна точка на третия (физически) план. Така магът, чиято астралност е на нивото на астралността на елементария, несъмнено ще го победи, благодарение на притежаването на физическо тяло. 

Ако магът бъде умъртвен в този момент, то той ще бъде лишен от това предимство и силите ще са равни.

Далеч от планетата може да се преодолее планетарния дух, но в близост до планетата това е невъзможно, тъй като астросомът има поддръжка от физическото й тяло. Опитайте се да овладеете Духа на Земята в магическа церемония, извършваща се на нейната повърхност! Но влиянието на Духа на Сатурн или Духа на Юпитер можете да надвиете със земна церемония.

Магът е по-силен в церемониалните приложения на волята, когато астросомът му се опира на физическото тяло, отколкото по време на т. нар. екстериоризация или излизане на астросома, когато запазва само слаба връзка с тялото.

От два мага с еднакво астрално развитие ще победи в борбата този, който е с по-силна нервна система във физическото тяло. 

Ако и тези условия са еднакви, тогава този с по-голяма жизнена сила в кръвта.

При равенство в запасите на жизнена сила – този, при който органите са в по-добро състояние и т.н.

 

Предходните разяснения са достатъчни, за да оправдаят значението, придавано от маговете на пентаграмата и честите й появи в магическия и масонския символизъм не следва да ни удивляват.

 

Горящата Звезда, за пръв път появяваща се в Другарската ложа (предполагам, че слушателите са се запознали с препоръчаните от мен източници в предишните лекции), е пентаграма с буква G в средата. 

За Майстора тази буква означава God (Бог; англ.). 

За средните степени – Gnosis (знание; гр.). 

За висшите, т. нар. херметически степени – Generatio (поколение; лат.). 

При тълкуването на пентаграмата в масонския символизъм, където се среща при скъпоценните камъни на различните степени, следва да бъдем много внимателни и да не се плашим от обратното й положение (2 + 3). Това разлагане тук се тълкува не черномагически, а чисто метафизически с оттенък на последователност във времето.

Пентаграмата се тълкува така: “отначало в теб ще бъдат бинери (2), а след това ще се поучиш, ще се замислиш и те ще се неутрализират с трети термин; в теб ще бъдат тернери (3)”.

 

Даже в тълкуването на разлагането 1 + 4 съществуват различни гледни точки. Не винаги четворката е материална, а единицата – духовно-астрална. Във Великото Изкупително Астрално Клише  (Iehoshouha или Ieshua) буквите  символизират Волята Божия, Словото (Логос) като орган на Волята; символът (Shin = 300 = 21-ия аркан) означава механизъм на инволюцията, материализация, т.е. Въплъщението на това Слово. В дадения случай пентаграмата се представя така:

Чертеж 19

Горният й връх ще бъде това материално оръжие, с което Волята оперира на физически план.

Това клише е най-могъщата от пентаграмите на целия астрален план. На ментален план й съответстват догмите за Въплъщението и Изкуплението (Розенкройцерска школа XVI-XVIII в.).

Ако в същия символ изтълкувате  не като Божия Воля, а като нейно слабо отражение – волята на отделната човешка личност, то символът се свежда до обикновена човешка пентаграма. 

Превод от руски: Мина Кирова